Постинг
23.05.2010 19:29 -
"Върви, народе, възродени!"
Автор: muza
Категория: Регионални
Прочетен: 6465 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2010 19:56
Прочетен: 6465 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 23.05.2010 19:56
Слявянските букви и книги
Слявянските букви и книги Полихрон бил по-красив отвсякога, но Константин вече не забелязвал така нужното за здравето му слънце. Само кратки часове за сън и отново се затварял в библиотеката. Изписвал буквите на всички народи по земята и търсел да открие най-красиви и най-точни за славяните. Събрал и покрай себе си помощници – Климент, Ангеларий…..
И ден след ден Константин измислял нови букви… Най-първо поставил „А” и я нарекъл „АЗ”, после „Б” , наречена тогава „БУКИ”, след нея „В” – „Веди” и тъй нататък. Нетърпеливите помощници веднага станали ученици. Научили знаците и реда им до вечерта. - Чети, Клименте! – помолил Константин.
- Аз-букето ли,учителю?
Така Климент измислил име на реда, по който ще казваме буквите – „Азбуке”.
- Хубава дума. АЗБУКЕ, АЗБУКА… – съгласил се Константин.
- Учителю, вече знаем азбуката, разреши ни да започнем книгите! Така започнали да пишат на славянски Константин, Методий и учениците им.
Денем и нощем. Без почивка се готвели за Великоморавия.
Това се случило преди повече от хиляда и сто години…
/из книгата на Надежда Драгова ”Кой е създал нашите букви?”
* * *
Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България. Създадена по инициатива на княз Борис I (852-889), за да се даде поле за изява на пристигналите в България ученици на Кирил и Методий. Първоначално средището и е в Плиска, но след преместването на столицата на българската държава в Преслав тя също се премества в този град. В нея работят Наум (до изпращането му в Охрид), Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър и др. Сред представителите и се нарежда и самият български владетел цар Симеон I (893-927), който също се занимавал и с книжовна дейност. Тук се полагат основите на българската поезия и ораторската тържествена проза. Извършва се и значителна преводаческа дейност главно на съчинения на византийски автори и пр. Паралелно с литературата се разгръщат и някои форми на изкуството като църковната живопис, рисуваната керамика и пр.
Светският празник за св.св.Кирил и Методий, се развивал през вековете като специфично българско явление. То бележи началото си през епохата на Българското Възраждане. Свързва се по традиция с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в “Христоматия славянского язъка” от 1852г. на Неофит Рилски.През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата година, 1858г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата “Света Богородица”, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. А в словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий”, академик И. Юхновски обаче разказва за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 11/ 22 май 1803 г. го завели в Шумен “на празник на писмеността на българите” и той видял “как те пели тъжни песни и после играли хоро”. Това е интересното писмо на Минас Пъжъшкян, от което става дума ,че на това честване е имало и театро! Тържеството се е състояло в дома на шуменеца Стовян Мавродиоглу, който вероятно е бил и местен първенец. Във връзка с този факт, днес Денят на Шумен се празнува точно на 11 май. На този ден българите по стар църковен стил чествали деня на Светите братя равноапостоли Кирил и Методий. Така сега знаем, че първото известно ни светско честване на солунските първоучители у нас е от преди повече от 200 години. Това е най-дълго честваният празник в държавата ни. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.
В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов. След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна “Върви народе възродени”. През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста. С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, се чества на един ден – 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май). Денят на св.св.Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот и днес, в светлината на традицията, празникът 24-ти май обединява минало и бъдеще, за да обогати настоящето.За официален празник 24 май е обявен с решение на 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
http://vbox7.com/play:3de0fd70
Няма коментари