Днес прочетох и преписах едно стихче в детската градина. Много ми хареса, защото е забавно и реших да го споделя. Още повече, че е посветено на любимия ми празник - Еньовден.

Днес е, днес е Еньовден
внучката дойде при мен
Дядо, моля те, вземи ме,
на полето заведи ме,
билките да ми покажеш,
и за тях да ми разкажеш!

Може, ама преди туй
в дънките си се обуй!
Че понякога в тревата
има кърлежчета скрити
видят ли чорапки бели
или роклички с дантели-
който гази във тревата
му полазват по краката !

После с внучката вървяхме
и от билките беряхме
-Туй е цвят от дива роза
Тя предпазва от склероза!

А пък тази  нежна билка
се нарича петрожилка
рана като се превърже
с нея оздравява бърже...

-Туй е цветето Ангар-
за нещастна обич- цяр!

Всички билки аз показах
и за всяка и разказах.
После правихме букет
после сплетохме венец.

Ще запомним този ден-
Еньовден и Билковден!