Колко странно! Проникнах.
Постепенно и бавно.
Като ситен дъждец,
преминаваш внезапно
в опустошително наводнение.

Хванах в теб.
Долових точно това.
Нито грам по-малко. И съвсем без съмнение:

Небето. В рамка. От кожа.
Торнадо в стъклена чаша. С зеница в средата.
Пожар. Отмаляващ. В браздите на длан.
Вълните по време на буря. Побрани в черупка от мида.
Слънчев лъч тъмнина.
И солник. На песъчинка в сърцето. По средата на нищото.

Предначертаното начертах.
Безконечно. С устни. И с нокти.
Собственопръстно оформих завои. В рапан.
И ги изпълних.
С твоя глас. Нотка след нотка.
Гневен. Пълен с луна и цветя.
Обсебен и тъмен. Заслепяващ. От страст.
Нажежен, леден и хладен. Всеотдаен. Ограбващ.
Умоляващ и повеляващ. Стихиен.

Успях. Да я видя и опозная.
Да я притегля. Да я погаля.
И със цялата сила и нежност,
на които се оказах способна
да смогна
да я задържа, вдишам и запечатам.
Напълно. Макар и за кратко.

Постигнах да я вдълбая.
На молекули. От вятър.
Да приема душата ти. Вътре във моята.
Помнейки всеки причудлив, налудничав миг.
Докато задъхвайки се от щастие
не спираше да боли
от любовта ти.

(19.06.2011 г.)

(19.06.2011 г.)...)))...ЛЮСИ,СКОРО ТЕЗИ РЕДОВЕ ЩЕ НАВЪРШАТ ЕДНА ГОДИНА)))...

Проникващо. Поникващо. Повикващо...

неведоми пътища :))

ПП: Всички постинги с дата отдолу са ми от 2011 г., били са публикувани тук, но поради софтуерни... размествания от страна на БлогБг, вече ги нямам, затова си ги пускам пак :))))

Но беше всичко това, което описваш... :))

...ИЛИ Е ПРОИЗВОЛНО)))...

на моя рожден ден...приемам го като поздрав, защото много ми хареса.
Благодаря ти ;)

как би ти харесало повече, Луци... :)

Остани си спонтанен като дете, хубаво е :))

:))

Е сега вече не се изненадвай, ако някоя светкавица те опърли :)))

ПП: И... не излъгах. Даже днес видях, че съм дублирала един постинг, който имам в delighted, а бях забравила; толкова си знам и сама стихотворенията, мани...

...ДА ВИДЯ КАК ЩЕ МЕ ОПЪРЛИШ...НО СЪМ БЛАГОРАЗУМЕН И СМИРЕН!!!)))...СМЯТАМ ДА ЗАБРАВИШ ВЪОБЩЕ,ЧЕ СИ ПИСАЛА ПОЕЗИЯ НЯКОГА)))...

човек да внимава какво си пожелава, хахахах.

Има невъзможни укротявания. Катарини, с които Шекспир не е запознат. Въпрос на непредвидим характер и неконтролируеми обстоятелства.

Луци кротък, смирен и благоразумен. Това си заслужава да се види, въпреки жегата :)))

Не се извинявам че прекъсвам нещо- :)) Може би! Но едва ли не !

Само споделям искрен възторг от прочетеното -

"...Небето. В рамка. От кожа."
.............................................

"...Собственопръстно оформих завои. В рапан.
И ги изпълних..."
...................................................................
"Докато задъхвайки се от щастие
не спираше да боли
от любовта ти."

Спокойна вечер от днес и си пиши поезия , не спирай!
Поздрави от мен!

Благодаря ти :)
Имам развинтено въображение...

Развесели ме встъплението ти :)))