Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2011 14:27 - 1 ноември-161 г. от рождението на Панайот Волов
Автор: muza Категория: Регионални   
Прочетен: 5094 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 31.10.2011 16:57


161 години от рождението на апостола  Панайот Волов

image

 

Бунтовникът – будител

 

Милена АНДРЕЕВА

 

 

        На 1 ноември тази година се навършват  161 години от рождението на апостола Панайот Волов. Съдбовна случайност е и, че на този ден честваме и паметта на българските народни будители. Почитаме делото на хилядите наши просветни дейци, революционери, пионери в много начала и смели първопроходци. Тачим паметта на онези, които са водили българския дух до решимостта в борбата за национална независимост и суверенитет. На тази дата, ние българите винаги се вглеждаме в делата на онези, които в трудно време , с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на народа ни.

Твърдо убеден , че „человек подготовлява епохата” младият шуменец  Панайот Волов  преодоля хиляди пречки пред себе си, за да не се отрече „от избраната един път за всегда цел” – свободна България.

Ирастнал в скромен дом и откърмен с обич към родното, той бива обграден с обич в  многолюдното си семейство.  Възпитан в отговорност, той учи и своите шестима си братя и сестри на  задружие и труд. 

В малката Волова къщица, съвсем в края на Чобан махле той е все приведен над книгите. Устремен към знанието и науките малкият Панайот  учи първо в едно от най-добре уредените училища в нашия край- Дивдядовското, при даскал Герчо. Ето какво по-късно разказват за този негов период  съучениците му: „Незабравимият апостол-мъченик на нашето освобождение – П.Волов, сам той събирал първите си познания от наука в тогавашното Дивдядовско училище, като правял всеки ден 10 километра път да идва от Шумен и се връща вечер обратно, и където наред с другинте науки и „освен матерния си език” добивал „познания от французки и турски езици”. По –нататък знаем, как старият възрожденец Илия  Блъсков поема  в ръцете си жадното за знания дете. После  го възпитават  уважаваните педагози Тодор Икономов и Добри Войников. Те запалват у младежа желанието за висша образованост.

Така Панайот Волов  полетява и към мечтата си. Тя го отвежда в гимназиите на Белград – Сърбия, на Одеса и Николаев в Русия. Завърнал се като най – образован българин в родния град, той бива приет с радост и надежди от всички местни първенци. Те му гласуват висше доверие като го назначават за директор на  Мъжкото класно училище. Веднага пламенните речи на младия учител завладяват умовете на шуменските младежи. Защото в тях се говорело за славното минало на отечеството, за модерните науки,за  чудесата и откритията на  новото време. На учениците си Панайот Волов вдъхва самочувствие, мечти, идеали и готовност „за всякоя саможертва”. Младият учител чете и разказва  с увлечение  за пътешествията на героите от романите на Жул Верн, за чудесата на света или  за великите географски открития и  всички го слушали  в захлас. Малко е известно това, че като преподавател по химия Волов доставя от странство разни химикали, прави чудати експерименти  и  гърмящи отвари, с които удивлява всички. Естествената история  той преподава с жар, но истински огън разпалва в душите на своите ученици с  историите за българските ханове и царе през средновековието и за битките на храбрите българи в смутното време при идването на османските нашественици. Учи ги да събират и съхраняват старини и останки от миналото, да записват българския фолклор и знанията на старите хора.

Но най-много той учи всички на труд казвайки:  „ За мен трудност не бива, защото трудът всичко побеждава”. Убеждава, че трудът и знанието вървят ръка за ръка и са важни „за всекиго българина” , за благото на поробения народ. Затова неведнъж споделял на своите ученици:” Всичко аз търпя за учение и надежда да помогна нещо си на общото ни семейство България”.

За младия будител, учителя Панайот Волов се шушукало навсякъде из  калдъръмения Шумен- по чаршии и сокаци, в църквата, в читалището, по кафенетата и в домовете на бедни и богати.

Пролетта на 1873 година  променила Шумла, защото българските ученици имали нов, необикновен учител. Той поел  да инспектира и училищата из целия Шуменски край. Но малцина знаели, че той обикаля сред народа не само да сее знание, но и да пали сърцата с огъня на революцията. Младият учител тайно и уж по учебни дела  „отскоквал” и до свободна Румъния. Там бил редом с хъшовете, с вехтите войводи и с умовете на революцията   Любен Каравелов и  Христо Ботев. За  да решават  заедно как по – скоро да си „отървем свободата”. И там Волов бързо спечелва  доверието на всички. От 1873 г. е единодушно избран  и за  достоен член на Българския революционен комитет, и му е възложено да продължи  святата мисия на Апостола Васил Левски.

Бунтовникът от Шумен тръгва по святите пътеки, извървяни от Дякона, за да заклева борците за „Свобода или смърт” и като „нов Апостол” той събира съзаклятници, които да разнасят новата вяра – революцията. Той  вървял съпътстван от премеждия, съмнения, неволи, но те не го спирали, защото напред го води дългът към родината. Стотици  са срещите му  с българите по села, градове, махали и паланки. А неговият дом в Шумен е мястото, което знаели всички съзаклятници.

В родния град обаче, едно младежко приключение- „френската сватба” променя неговата съдба. Роден за водач, той застава начело на младите хора в Шумен, за да покажат на дело, на всички българи как се бранят българската чест,вяра и традиции. Тази случка е пример и за нас днес как да не ставаме жертви на „Криворазбраната европеизация”.

Бунтът на шуменци  не свършва с месеците затвор за младия Панайот Волов. Той го отвежда отново при емигрантите – революционери в Букурещ. Запопочва бунтовното  лято на 1875 г. Пламенният водач на БРЦК   Христо Ботев поверява на шуменеца да бъде организатор на борците за свобода в Първи Търновски революционен окръг. В Ловешко – Троянския край амбициозния Волов поема подготовката за въстание с жар и върши чудеса в работата си с народните маси. Но провала на бунта в края на есента не сломява неговия дух. Точно той го отвежда апостола в Гюргево, където е пак е сред първите патриоти, събрани  да вдигат народа на нова революция. Постигнато и закалените качества отреждат  на Панайот Волов престижната роля на Главен апостол и ръководител на ІV – ти Пловдивски революционен окръг.

От заледения Дунав до студените води на Янтра  започва и пътя на неговото безсмъртие.

Изпълнил докрай поверената мисия на „нов апостол”, той изпълни и своята лична клетва:  ”Оставам верен син на нещастното си Отечество”. 

image
 

 




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: muza
Категория: Лични дневници
Прочетен: 488468
Постинги: 83
Коментари: 86
Гласове: 577
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031