Прочетен: 2201 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2010 23:58
Забележителното дело на големия българолюбец Граф Николай Павлович Игнатиев представя изложба в къща музей „П. Волов”
Милена АНДРЕЕВА
„Моят идеал -свободна България!” е новата изложба, експонирана в навечерието на Националния празник в къща- музей „Панайот Волов” в града. С нея се отбелязват 132 г. от Освобождението , но тя може да бъде видяна от шуменци до 20 април, когато отбелязваме и 134 г. от избухването на Априлското въстание.
Както е известно, тези думи, с които е озаглавен фотодокументалният разказ, са били двигател на живота и делата на големия руски дипломат, държавник виден славянофил и военен граф Николай Павлович Игнатиев. Посветен на неговата личност, той акцентира най-вече на неговата мисия по защита на българския народ и неговата политическа, църковна и културна независимост. Повече от 30 снимки и документи разказват за живота и делото на забележителния руски дипломат и държавник, положил подписа си на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 година.
Това е авторска изложба на специалиста-русист , педагог и дългогодишен преподавател в Софийския университет Калина Канева. Основна тема на изследователската й и публицистична дейност са руско-българските културни и исторически връзки., а сред многобройните и трудове най- много овации са спечелили излезлите от нея трудове , съответно на руски- : "Рьцарь Балкан. Граф Н. П. Игнатьев" (2006; Москва), ина български - "Н. П. Игнатиев - графът на българите" (2008; 535 с., 400 илюстрации). Зза тях и е присъдено званието "професор" при Европейската хуманитарна академия през 2006 г.
Настоящата пътуваща изложба : "Моят идеал - свободна България" за граф. Н. Игнатие е представяна в България, Русия и Украйна. Тя е плод на научните дирения на авторка Калина Канева от 1960 г. до днес.
Граф Николай Игнатиев, чието име днес носят десетки села, улици и учреждения в България, е имал значителна тежест при определянето на руската политика в Азия и на Балканите при управлението на император Александър II. Той е роден на 29 януари 1832 г. в Санкт Петербург / Русия /, в семейството е на потомствен дворянин близък на императорския двор. Ориентира се отрано към военното поприще. Както е известно, на 26 години графът става най-младият генерал в руската империя. А дипломатическата му кариера започва на Парижкия конгрес след Кримската война, където участва активно като военен аташе в преговорите за корекциите на руската граница по река Дунав. Посланик е в Константинопол - Цариград от 1864 до 1877 г. Оттогава негова основна цел става да освободи от турска власт и да привлече под руско влияние християнските народи, най-вече българите. Неуморната му дейност в тази насока, предимно полуофициална и тайна. Чрез непосредственото си застъпничество пред Високата порта той изиграва голяма роля за успешния край на църковно-националната борба на българския народ. След жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 г. той става един от главните инициатори за свикването на Цариградската конференция , на която за първи път Великите сили признават, че има България. Тогава именно генерал Николай Игнатиев „изстрелва” своя забележителен ултиматум: „Или автономия, или анатомия”, тоест война. След енергичната му мисия на преговори с Великите сили и завършването на освободителната за българите Руско-турската война от 1877 - 1878 г., на граф Игнатиев се пада историческата задача да договаря с турските представители и да подпише Санстефанския мирен договор - за свободата и възстановяването на българската държавност.
По- късно, през същата година, поради разногласия с руския канцлер княз А. М. Горчаков, графът не взима участие в Берлинския конгрес, което се оказва и пагубно за българските интереси. След като войната, подкрепяна от него, не донася на Русия предимствата, които биха компенсирали направените жертви, видния политик изпада в немилост и се оттегля от активна служба. От м. юни 1882 г. и до края на живота си той не заема официални длъжности. Но по случай 25-та годишнина от Руско-турската освободителна война през 1902 г., с огромна радост и вълнение граф Николай Павлович посещава така обичаната от него България. Включен в официалната руска делегация, той посещава София и други български градове. Тогава, като иниицатор и председател на строителния комитет по изграждането на архитектурното чудо църквата „Рождество Христово” на връх Шипка. граф Игнатиев, заедно със жена си- Екатерина Игнатиева, по баща княгиня Голицина, от известния род Кутузови, и сина им Николай Николаевич, присъстват на освещаването на храма. Според семейното предание в рода Игнатиеви , по време на тържеството, след службата , едно момиченце, поднасяйки букет цветя, му казало: «Баба ми нареди, никога да не те забравям, и като стана също баба – същото да го казвам и на внуците си».
http://www.shum.bg/index.php?item=45109
http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=490068
http://www.focus-radio.net/?action=news&id=367483
http://www.focus-radio.net/?action=news&id=367579
ТРЕТИ МАРТ-Ден на Освобождението на Бълг...
3 март - България и Русия винаги ще върв...