Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2009 19:59 - 1831 г. - Шумен и неговата възрожденска община
Автор: muza Категория: Регионални   
Прочетен: 2364 Коментари: 0 Гласове:
2



Във възрожденския Шумен възниква една от първите ни градски общини    Милена АНДРЕЕВА     Първите ни общинари не получавали възнаграждение и били длъжни да напускат работата си , за да могат на своите сбирки цял ден да обсъждат проблемите на българската общност в Шумен   Денят на българската община – 12 октомври, се чества официално у нас от 1998 г. насам. Сега се и навършват и 127 години от влизането в сила на първия български закон за общините. Българската община е играла важна роля през различните исторически периоди от развитието на държавата. Малко известно е, че още в 1831 година,  във възрожденския Шумен възниква една от първите български градски общини. Тя уреждала взаимоотношенията между членовете на българската общност в областта на стопанския живот, бита и морала. В началото тя била  оглавена от така наречените „он-икилии” – „Съветът на 12 – те”, с баш чорбаджия хаджи Сава х. Илиев. Общината ръководила не само живота на местното българско население, но и на хората в близката провинция. Чрез нея по различни пътища Шумен влиза в контакт с модерния западен свят, с буржоазна Европа. А шуменци, видяното и чутото там донасят в родния си град, където с общи усилия се реализират различни начинания, които превърнали Шумен в един от най- динамичните центрове на Българското Възраждане. Градът ни се замогва в икономическо и социално отношение, в следствие и на Танзиматските реформи в Османската империя. Социалното развитие и структуриране на българското възрожденско общество през втората и третата четвърт на ХІХ в. се свързава и с разширяването на обществената дейност на еснафските организации, българските общини и църковните настоятелства. А как е изглеждал в 1830 – 1831 г. първият общински съвет в Шумен, узнаваме от сведенията на  Илия Блъсков: „Он-икилиите. Първите запознати управници по разпореждане и събиране правителствени даждия и по уреждане на общински градски работи са биле он-икилиите – 12 членна комисия. Те водят началото си още от 1831 година. Он-икилиите са имали свой главатар, наречен баш чорбаджия. Най-влиятелното лице в град Шумен е бил х. Сава , родом караманлиец: него почитали не само българите, но и самите турски управители у които казват, ставали му на крака, а заптиите му стояли диван чапраз (като под козирок)...Под председателството на х. Сава е била съставена за първи път българска община, състояща се от 12 члена. А и тези 12 души „ са биле от най първите и богатички граждани, а именно: Х. Симеон, Х. Райко, Х.Бойчо, Х.Матю, Х. Герги, Х. Димитраки, Х. Ив. Башкалфаолу, П. Дерепапазов, Х. Ласку, Г. Ладугеров и Р. Златев. Всичките тия са служили без възнаграждение, но не само това, те още са били длъжни, време без време, когато се повикат на сбирня, да напущат работата си и цял ден да размислят за общи работи”. За едно такова събиране на „общинарите и устабашиите за изплащане дълговете на новата църква”, дядо Блъсков още разказва : ”Съберяха се членовете на общината, заедно с тях първомайсторите на еснафите, те знаеха горе-долу състоянието на своите граждани, и до колко всякой един може да понесе по исплащането на новата черква. Сами определяха заемът и после всекиго едного повикваха в събранието...”. На 21 ноември  1835 година шуменските общинари издават една важна наредба , известна още като „Законник”. Тя дава информация за самоуправлението на българите и тяхната диференциация, за българската градска сватба, за българското облекло и принадлежностите към него. В нея се съдържаг предписания за годежите и венчавките, и в десет точки са формулирани някои забрани и ограничения, от рода на колко точно хора да отидат да искат булката, какъв да е размерът на даровете , като например на най- бедните се разрешават „3 бохчалъци и 5 ризи”. А относно облеклото: мъжете  „пискюле да не носят и ингилишки шалове на ни завиват” и  „ жените пискюле да ни носет, и зелени чумбере да не завиват на главите си...и желтице да не носи никуя...”. Тази наредба е най- ранния запазен общински документ, който освен свидителство за сватбените обичаи на шуменци и за навлизането на европейската мода в облеклото, е и документ, издаден с цел запазването на българската идентичност и  предпазване на общността от стълкновения на верска основа. Той способствал и  за стабилизиране семейния бюджет на шуменци. От един също така важен документ, с дата 15 май 1850 година и съхраняван в отдел „История на българския народ ХV-ХІХ в” в РИМ – Шумен е  т.нар. „ГРАЖДАНСКО ОПРЕДЕЛИТЕЛНО ЗГОВОРНО ПИСМО”. От него става ясно, че местната черковно-гражданска община постига завидна степен на самоуправление и дава интересни данни за развитието на икономиката на града. От това писмо е видно още, че   занаятите и еснафските сдружения поемали в свои ръце управлението на църквите, училищата, градската община и поемали главната тежест за издръжката им. Сред подписите под този  документ личат тези на представителите на „12-те честни еснафи” , на най-видните първомайстори и граждани на Шумен.  


Тагове:   Шумен,   община,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: muza
Категория: Лични дневници
Прочетен: 485843
Постинги: 83
Коментари: 86
Гласове: 577
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031