Прочетен: 9922 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2009 22:23
На 3 април 1879 г. София е избрана за шестата столица на България
Идеите за Конституция и парламент, за изборност и представителност възникват още преди възобновяването на българската държава през 1878 г. под влияние на европейската мисъл и практика. Практически израз на част от тези идеи срещаме при свикването, работата и решенията на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. и в дейността на българското национално революционно движение (БРЦК), поставило си за цел освобождението и създаването на самостоятелна българска държава. Събранието на Оборище на 14 април стар стил 1876 г., взело историческото решение за обявяване на Априлското въстание се счита за предшественик на българското Народно събрание, на парламентаризма в България. Учредителното събрание във Велико Търново (10 II 1879 - 16 IV 1879 г.) , в което участват 229 депутати,поставя началото на парламентарния живот в освободена България. Вместо предписания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 IV 1879 г. Българското княжество се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство", като Народното събрание се дели на велико и обикновено. Приет е принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и пр. На 4 януари 1878 г. София осъмва свободна, а близо 11 650 й жители празнуват по улиците придобитата с цената на толкова жертви свобода. По това време оживено се обсъжда въпросът кой български град да бъде провъзгласен за столица на независимата българска държава. Сред най-убедителните кандидатури е София.
„Първи, който най-авторитетно и аргументирано лансира идеята София да бъде столица на новата българска държава, е българският историк, учен и общественик – проф. Марин Дринов - разказва Георги Коцев, главен експерт в Софийски исторически музей. - Заживявайки още преди Освобождението с мисълта за София като българска столица, той пише на чешкия историк и български политик Константин Иречек в първите месеци след Освобождението: „Наша София полека-лека се украшава и готви да стане столица.”, на което Иречек отговаря: ”Столица не може да бъде друга освен Средец, в средата на българската земя. Нали това е Ваша стара идея!„ 
С идеята на Марин Дринов са съгласни и повечето от видните по това време български общественици. Разбира се не липсват и предложения други български градове да поемат тази роля. Сред основните кандидати били старопрестолният Велико Търново, Пловдив – като най-големия български град по това време, крайдунавският Русе и пр. Но идеята на Марин Дринов се налага, тъй като той бил съветник на княз Дондуков, оглавяващ временното руско управление на освободената държава. Княз Дондуков премества своята резиденция от Пловдив в София, с което до голяма степен предопределя и избора на бъдещата столица. В едно от писмата си до руския граф Милютин князът изтъква стратегическите предимствата на София като столичен град: удобство на съобщителните линии и възлово положение при изграждането на бъдеща железопътна мрежа. На 3 април 1879 г. Учредителното Народно Събрание, което заседава във Велико Търново, извършва акта на определяне на София като главен административен, политически и обществен център на България. Така София е провъзгласена за столица на новоосвободената българска държава.
В кратък период, след суспендирането на Търновската конституция по време на Режима на пълномощията (1881 - 1883 г.), като висша институция се предвижда държавен съвет. В началото на демократичните промени започнали след ноември 1989 г. и решенията на Националната кръгла маса, през април 1990 г. Народното събрание приема изменение на Конституцията от 1971 г. в сила до приемането на сега действащата Конституция.
Сградата, в която заседава Тридесет и деветото Народно събрание има историческо значение и е обявена за паметник на културата. Тя е построена през 1884 - 1886 г. по проект на арх. Константин Йованович - виенски и швейцарски възпитаник, автор и на проекта на Сръбската скупщина (1891 - 1892 г.). Сградата е изградена в неоренесансов стил, като вътрешно е преустройвана многократно, но основният и изглед е запазен. От 1991 година Народното събрание разполага с още една сграда - това е сградата на площад "Александър Батенберг" 1.
„Расте, но не старее” – това е девизът на нашата столица, град с хилядолетно минало и пулсиращо с ритъма на съвременността настояще. Разположен на един от най-древните и оживени пътища на Европа, свързващи Запада с Изтока, през хилядолетията градът е приковавал вниманието на различни култури и цивилизации, завещали ни безценни свидетелства за някогашния им възход и падение. Днес, близо 130 години от провъзгласяването й за столица на България, София е модерен европейски град, в който съжителстват минало и настояще. Според учените градът е основан преди повече от 2700 години от нашите предци – древните траки. Тракийското племе серди се заселило около минералните извори, които бликат в центъра на днешна София, и там основали своя град – Сердика. По-късно, когато териториите на днешна България попадат в пределите на римската империя, Сердика се превръща във важен административен център в тази част на Балканите. Принос за това има император Марк Улпий Траян /98-117 г./, който на мястото на предишните дървени стени, издига мощни каменни укрепления и дава родовото си име на града – Улпия Сердика. Близо 200 години по-късно, друг римски император – Константин I Велики, толкова силно се привързва към сгушения в подножието на близката планина град, че го нарича „Моят Рим”. Като страстно вярващ християнин, Константин искал да направи този град и столица на новата релиция, но се установил в Константинопол. В 447 г. хуните изгорили град Сердика. Нов подем настъпил при император Юстиниян /527-565 г/. Тогава Сердика била оградена с внушителни крепостни стени, останки от които са запазени и до днес в центъра на града.
От края на VI век на Балканския полуостров се заселват славяните и градът постепенно загубил римо-византийския си облик. Тогава бил в пределите на Византия. През 809 г. хан Крум завзел Сердика и тя влязла в пределите на българското царство. Към края на IX в града е вече известен със славянското си име Средец, което се запазило до 1018 г., когато попада във византийски ръце с името Триадица. Арабският географ Идриси през XII в. споменава този многолюден град с името Атралиса, лежащ "в широка и плодородна равнина". Интересни сведения за града има в житието на Св. Иван Рилски, назован в него "Средецкия светия". След 1194 г. Средец възстановява своето име и е включен в пределите на второто българско царство. Градът е във възход. От 1258 г. е построена Боянската църква, която с образите в нея е предшественик на ренесанса. В края на XIV в. по името на голямата църква "Света София", на името на богинята на мъдростта, градът получил днешното си име. През 1392 г. градът бил превзет от турците и придобил ориенталски вид с конаци, джамии, хамами / бани/, кервансараи.
От XV до XVIII в. за София има малко сведения в пътеписите на пътешествениците и докладите на дипломати и кръстоносци, заминаващи или връщащи се от Цариград и светите места. Бертранден де ла Брокиер /1443 г./ отбелязва, че София е "Най-добрият град" на България. Добровничанинът Феликс Пеманчич /1502 г./ я нарича столица на България и голям търговски град. През 1530 г. Венедик Курипешич пише за Софийското поле и с. Слатина.
Всъщност историята на този град е изпълнена с превратности. Градът не веднъж е възкръсвал от разрушителните набези на нахлуващите варварски племена и едва в XIII-XIV получава днешното си име София. През 1877-1878 г. се разразява Руско-турската освободителна война.
Много бежанци от територии, които са останали извън пределите на България, прииждат в София и поради това 20-те години на XX век е време на изключително хаотично и неконтролируемо развитие. През 1934-36 г. се създава нов план за изграждането на града, известен още като „Плана Мусман”. Основанието за създаването му е изключително силното недоволство на гражданите от хаотичното развитие на столицата. В много кратък период, съвпадащ с годините на икономически подем на българската държава, София придобива модерен за времето си европейски облик с добре изградена и подредена градоустройствена структура.
„Следва един скокообразен период на развитие – казва главният архитект на града Петър Диков, Това е периодът на 60-те до средата на 80-те години на XX век, когато София е столица на социалистическа България. Изключително много население се стича в нея. За да се посрещне огромният поток от хора, се строят тези грозновати жилища-комплекси, на които сега сме свидетели. Ако се върнем 30-35 години назад, хората ги възприемаха като гета. Но този период отмина и сега градът по абсолютно обективни причини претърпява едно поредно скокообразно развитие.”
За 130 години София се превърна в европейски град, който в много скоро време ще съперничи на другите европейски столици във всяко едно отношение. Така идеята на строителите на съвременна България се превърна в реалност.
на града.. През 809 г. хан Крум завзел Сердика и тя влязла в пределите на българското царство. Към края на IX в града е вече известен със славянското си име Средец, което се запазило до 1018 г., когато попада във византийски ръце с името Триадица. Арабският географ Идризи през XII в. споменава този многолюден град с името Атралиса, лежащ "в широка и плодородна равнина". Интересни сведения за града има в житието на Св. Иван Рилски, назован в него "Средецкия светия". След 1194 г. Средец възстановява своето име и е включен в пределите на второто българско царство. Градът е във възход. От 1258 г. е Боянската църква, която с образите в нея е предшественик на ренесанса. В края на XIV в. по името на голямата църква "Света София", на името на богинята на мъдростта, градът получил днешното си име. През 1392 г. градът бил превзет от турците и придобил ориенталски вид с конаци, джамии, хамами / бани/, кервансараи.
От XV до XVIII в. за София има малко сведения в пътеписите на пътешествениците и докладите на дипломати и кръстоносци, заминаващи или връщащи се от Цариград и светите места. Бертранден де ла Брокиер /1443 г./ отбелязва, че София е "Най-добрият град" на България. Добровничанинът Феликс Пеманчич /1502 г./ я нарича столица на България и голям търговски град. През 1530 г. Венедик Курипешич пише за Софийското поле и с. Слатина.
От кален ориенталски градец след Освобождението София бързо и уверено се превръща в модерна столица на младата българска държава. Едва няколко десетилетия по-късно, в края на Втората световна война, голяма част от красивите улици и площади са безмилостно унищожени от англо-американските бомбардировки, за да бъдат заменени малко по-късно от монументалните строежи на новата власт. Днес, след 130 години градът отново се променя.Старите сгради се заменят със стъклени силуети от бъдещето , а някогашните градинки отстъпват място на нови търговски центрове.
Въпреки времето, обаче вечни символи на столицата и България няма да изчезнат Катедралният храм “Св. Александър Невски”, който е централната патриаршеска катедрала на автокефалната българска православна църква и забележителен паметник на каменната архитектура, иконопис, орнаментика и култура. А в криптата на храма има колекция от шедьоври на българската иконопис. Там могат да се видят над 200 икони и фрески, има магазин за сувенири с копия от някои известни икони, картички, албуми и проспекти. Забележителен е и площадът около храма, където се намира Паметникът на незнайния войн с вечен огън, откритият пазар на народни носии, бродерии и ръчни плетива, както и малък антикварен пазар под открито небе. В рамките на същия площад се намира и църквата “Св. София” (VI в.), дала името на града. В края на ХVI в. е била превърната за кратко време в джамия , но скоро след Освобождението е била осветена. Днес реставрираната църква е отворена за посетители. За жалост голяма част от фреските вече не съществуват, но някои редки икони са се съхранили. В църквата се пази кичур от косите на Апостола на свободата Васил Левски. Зад църквата се намира гробът на патриарха на българската литература Иван Вазов (1850-1921), а в началото на градинката пред църквата е неговият паметник. В източната страна на същия площад се намира фондация “Св. св. Кирил и Методий”, в сградата на която се помещава Националната галерия за чуждестранни изкуства .
Народният театър “Иван Вазов” е друг символ на столицата, основан през 1904 г., а сградата му е била завършена през 1907 г. Построен е в стила на немския класицизъм с много елементи на модерния тогава стил сецесион. Интериорът е обновяван на два пъти - след пожара в театъра през 1923 г. и 1970-1976 г. В салона има два балкона и 850 места. Функционират две камерни сцени - едната със 150, другата с около 100 места. В театъра работят едни от най-добрите актьори и режисьори на страната, някои от които с европейска известност. 
Сградата на Народното събрание (1884, 1890, 1928) , с фронтон, на който е изписан девизът “Съединението прави силата” е ключов елемент в националния герб на Република България.
Срещу сградата на Парламента е паметникът на Царя Освободител на България (1905) - руският цар Александър II. На запад от сградата на Парламента се намира Българската академия на науките, създадена през 1869 г., а на изток през градинката - Софийският университет “Св. Климент Охридски”. Това е първото висше учебно заведение в България, създадено през 1888 г. и построено през 1925 г. с лични средства на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито статуи красят парадния вход на университета. Недалеч от университета се намира Мавзолеят на Батенберг.
Руската църква “Св. Николай” се вижда отдалеч и тя е строена през годините 1912-1914 от руски емигранти в България. В нея има чудесна майолика, икони в руски стил, сред които изпъква прецизното копие на иконата на св. Николай Чудотворец от Киевско-печорската лавра. На изток от нея се намира Природонаучният музей, привлекателен с уникалните си сбирки от препарирани и живи представители на растителния и животинския свят.
Националната художествена галерия и Етнографският музей се помещават в бившия царски дворец, строен през 1873 г. По време на царуването на Александър Батенберг сградата е изцяло променена като екстериор и интериор в стил сецесион, с елементи на неорококо и барок. Скъпи и уникални мебели се внасят в него. Националната художествена галерия съдържа колекция от над 12 000 произведения на изкуството, най-старите от които са от XVIII век. Класиците на българската живопис и скулптура са представени тук с най-зрелите си творби. Националният етнографски музей представя изключителна по богатство колекция от костюми, ръчно изработени произведения на изкуството от бита на българина, оръдия на труда от преди три-четири века, накити, тъкани, бродерии и пр. типично национални изделия. Изложени са макети на български къщи и поминъкът в тях, маски и костюми от празничния обреден календар на българите. Колекцията е разделена на етнографски области.
Недалеч се намира сградата на Българската народна банка. Непосредствено до нея в бивша турска джамия, построена върху разрушена от османците християнска църква, е разположен Археологическият музей.
В самия център на столицата, във вътрешния двор на Президентството и хотел “Шератон” се намира известната римска ротонда, превърната в църква “Св. Георги” през IV в. Реставрирана наскоро, тя изумява с простата си и съвършена архитектура, с експресивните си останки от фрески и с целия комплекс от руини зад олтара. Впечатляваща гледка представляват и старините, които могат да се видят на различни места в центъра на София - в подлеза срещу Президентството, на север от ЦУМ, в приземния етаж на магазин “София” (в момента в реконструкция) на пл. “Централни хали”и др. Останки от римската култура могат да се видят и на други места в София.
Площадът около Централните хали е също богат на забележителности. Халите (1911) са покрит пазар от началото на века. Тук се намира и джамията от 1576 г., зад нея на изток - банята (1913), римските руини на север от банята с ъгловата кула от крепостта на Сердика, синагогата (1909) на запад от халите. В подлеза на ЦУМ (на юг от халите) е църквата “Св. Петка Самарджийска”. В нея според една от хипотезите вероятно е бил погребан Васил Левски. Почти изцяло вкопана някога в земята.
Паметниците на София са много. Най-обичан и почитан от всички българи е паметникът на Апостола на свободата Васил Левски (1895). Издигнат е на лобното му място. Руският паметник се намира на запад от центъра на града и е посветен на руския цар и падналите руски воини в борбата за свободата на България. Докторският паметник, посветен на загиналите лекари от руската армия, е в градината зад Народната библиотека. Паметниците от социалистическо време са по-мащабни и са интересни като детайл от миналото на страната - това са Паметникът на Съветската армия - на юг от Софийския университет и Паметникът на свободата в най-източната част на Борисовата градина, увенчан с голяма стела.
Паметникът на създателите на българската азбука св. св. Кирил и Методий се намира пред Народната библиотека.
Множество бюстове на народни будители, възрожденци, поети, писатели и революционери красят алеите на Борисовата градина. Сред паметниците могат да бъдат наредени и двата най-популярни моста на София. Лъвов мост (някогашният Шарен мост) на Владайската река се намира на север от центъра на града по посока към Централна гара. Четири лъва стоят на високи постаменти. Орлов мост на Перловската река се намира в началото на булевард “Цариградско шосе” - пътят за Пловдив и Истанбул. Четири бронзови орела, гледащи в четирите посоки на света, са поставени на 12-метрови пилони. От него в югоизточна посока започва Борисовата градина.
Като забележителности на града могат да бъдат разглеждани и улиците “Граф Игнатиев”, “Раковски” и бул. “Витоша”. Улица “Граф Игнатиев” от изток на запад започва с Перловския мост, украсен с фигури на работници и селяни, демонстриращи дружбата между българския и руския народ. Множество магазини има от лявата и дясната страна до пресечката с булевардите “Патриарх Евтимий” и “Васил Левски”, на която е поставен паметникът на Патриарх Евтимий, книжовник и духовник от края на XIV в. Отдясно, вървейки на запад, се намира малка градинка с църквата “Св. Седмочисленици”.
На пряката с ул. “Раковски” се намира площад “Славейков”, където пред сградата на Градската библиотека се намира най-големият софийски книжен пазар под открито небе. Наскоро бе възстановен и старият бронзов фонтан на три нива. През пролетта на 2000 г. тук беше поставен оригинален паметник на двамата бележити български писатели, поети и общественици – баща и син Петко и Пенчо Славейкови, чието име носи площадът. Всеки може да приседне на скамейката до тях и да се снима за спомен. Скулптурната композиция е дело на известния български скулптор Георги Чапкънов.
Улица “Раковски” се движи от север към югоизток и се счита за най-дългата софийска улица. Започва от коловозите край Централна гара на север, пресича Владайската река и на няколко преки преди бул. “Княз Дондуков” отдясно се намира голямата църква “Св. Параскева” с множество куполи, врязани един в друг. След “Дондуков” по стръмнината вляво се намира сградата на Националната опера и балет.
Булевард “Витоша” започва на север от църквата “Св. Неделя”. По булеварда са подредени един до друг десетки магазини и бутици, които с представителните си витрини предизвикват интереса на минувачи и клиенти. Има и много обменни бюра. В началото на булеварда от дясната страна се намира Съдебната палата, една от най-импозантните сгради в София, впечатляваща с огромно гранитно стълбище, украсено с два бронзови лъва. Следват магазини и парк, започващ от пресечката с бул. “Патриарх Евтимий”. В края на парка се намира Националният дворец на културата със своите 16 зали, най-голямата от които е с близо 5000 места. Едно от най-вълнуващите преживявания за любителите на българската история е посещението в Националния исторически музей, който се намира в кв. Бояна. От центъра на София дотам най-бързо се стига с тролей № 2 или с маршрутно такси № 21. Софийската зоологическа градина (ул. “Сребърна” № 1) е любимо място за децата на столицата, както и за многобройните гости от страната.
Поздрави!
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/01/na-bylgariia-s-liubov-gradove-i-sela.446693
