Постинг
13.02.2010 14:42 -
ТРИФОН ЗАРЕЗАН
Автор: muza
Категория: Новини
Прочетен: 5568 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.02.2010 20:19
Прочетен: 5568 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 13.02.2010 20:19
В чест на свети Трифон Зарезан се коли червена кокошка
Милена АНДРЕЕВА
Във всички райони с развито лозарство, на 14 февруари тържествено и шумно се чества празникът на лозарите, кръчмарите и градинарите. Според поверието на празника на Свети мъченик Трифон започва пробуждането на пролетта, а с подрязването на лозята – усиленият селскостопански труд.
На този ден всеки добър стопанин трябва обредно да зареже лозето си, за да бъде родитбата богата. С бъклица вино, варена червена кокошка и трифонски хляб, след църква той отива на лозето си и започва от най - едрата лоза. Прекръства се три пъти към слънцето и три пъти я запойва с вино и взета от църквата, сутринта светена вода. При зарязване на лозята някога стопанинът ако не бил сам,неговата свита запявала:
„ЕЙ ГРОЗДЕ, ГРОЗДЕ
ЧЕРВЕНО ГРОЗДЕ
ЕЙ ВИНО, ВИНО
ЧЕРВЕНО ВИНА
КОЙ ЩЕ ТЕ ПИЕ?”
А отговорът бил: „Ний ша та пием!” и трифонците отпивали руйно вино от пълен догоре „бял” – сребърен котел, който трябва три пъти да „ обиколи” всички.
Против градушки и зло, се заравя перушината на кокошката и захранва лозето с парче от питата. С венец от три лозови пръчки стопанинът закичва главата си за здраве и за да е плодовито лозето почерпва всички на място, с приготвеното от стопанката. А тя е сложила в нова торба празничната погача и сварила червена кокошка.
Както е редно, след зарязването мъжете правят обща трапеза, на която избират свой Цар на лозята. Качвали го на „писана каруца”. А той , според поверието трябвало да бъде най - уважаваният през годината мъж – имотен, късметлия и с „лека ръка”. С неговата благословия започва истинският празник – такъв, какъвто е бил по нашите земи още от времето на траките, които почитали сдвоя цар- бог Дионис. Той научил хората да отглеждат лозята и да майсторят тежко вино. Затова вярвали, че бог Дионис – Бакхус ходи по света със своята свита, придружен от весели сатири, обкичен с лозови венци и бръшлян. С бурни танци и музика те известявали възраждането на природата. В древността на този празник се провеждали различни състезания, конкурси, театрални представления и тайнствени мистерии. Затова още бог Дионисий е считан не само за бог на виното,но и на радостта, театъра и мира.
http://www.public-republic.com/magazine/2008/02/1059.php
Така и днес царят на лозята превежда празничното шествие от лозята до селския мегдан и накрая в своя дом. Добре похапнали и пийнали, Трифонците обикалят къщите и опитват най- доброто вино на стопаните, благославяйки за здраве и берекет.
А тук и още от мен за празниците на 14 февруари - http://www.public-republic.com/magazine/2008/02/1053.php
http://www.public-republic.com/magazine/2009/02/13859.php
НАЗДРАВЕ!
Милена АНДРЕЕВА
Във всички райони с развито лозарство, на 14 февруари тържествено и шумно се чества празникът на лозарите, кръчмарите и градинарите. Според поверието на празника на Свети мъченик Трифон започва пробуждането на пролетта, а с подрязването на лозята – усиленият селскостопански труд.
На този ден всеки добър стопанин трябва обредно да зареже лозето си, за да бъде родитбата богата. С бъклица вино, варена червена кокошка и трифонски хляб, след църква той отива на лозето си и започва от най - едрата лоза. Прекръства се три пъти към слънцето и три пъти я запойва с вино и взета от църквата, сутринта светена вода. При зарязване на лозята някога стопанинът ако не бил сам,неговата свита запявала:
„ЕЙ ГРОЗДЕ, ГРОЗДЕ
ЧЕРВЕНО ГРОЗДЕ
ЕЙ ВИНО, ВИНО
ЧЕРВЕНО ВИНА
КОЙ ЩЕ ТЕ ПИЕ?”
А отговорът бил: „Ний ша та пием!” и трифонците отпивали руйно вино от пълен догоре „бял” – сребърен котел, който трябва три пъти да „ обиколи” всички.
Против градушки и зло, се заравя перушината на кокошката и захранва лозето с парче от питата. С венец от три лозови пръчки стопанинът закичва главата си за здраве и за да е плодовито лозето почерпва всички на място, с приготвеното от стопанката. А тя е сложила в нова торба празничната погача и сварила червена кокошка.
Както е редно, след зарязването мъжете правят обща трапеза, на която избират свой Цар на лозята. Качвали го на „писана каруца”. А той , според поверието трябвало да бъде най - уважаваният през годината мъж – имотен, късметлия и с „лека ръка”. С неговата благословия започва истинският празник – такъв, какъвто е бил по нашите земи още от времето на траките, които почитали сдвоя цар- бог Дионис. Той научил хората да отглеждат лозята и да майсторят тежко вино. Затова вярвали, че бог Дионис – Бакхус ходи по света със своята свита, придружен от весели сатири, обкичен с лозови венци и бръшлян. С бурни танци и музика те известявали възраждането на природата. В древността на този празник се провеждали различни състезания, конкурси, театрални представления и тайнствени мистерии. Затова още бог Дионисий е считан не само за бог на виното,но и на радостта, театъра и мира.
http://www.public-republic.com/magazine/2008/02/1059.php
Така и днес царят на лозята превежда празничното шествие от лозята до селския мегдан и накрая в своя дом. Добре похапнали и пийнали, Трифонците обикалят къщите и опитват най- доброто вино на стопаните, благославяйки за здраве и берекет.
А тук и още от мен за празниците на 14 февруари - http://www.public-republic.com/magazine/2008/02/1053.php
http://www.public-republic.com/magazine/2009/02/13859.php
НАЗДРАВЕ!
Следващ постинг
Предишен постинг
