Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2010 10:11 - Мъдростта на Буда
Автор: muza Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3693 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 23.09.2010 20:14


Тук искам да  сподяля едно четиво, което чрез  мъдростта в своето съдържание би могло да  промени сетивата, съзнанието, дори живота на читателите, стига те да пожелаят това.
:)


Закони за духовно развитие
 
  ОТ Шри Шри Рави Шанкар

image

http://vbox7.com/play:97f30360

1. Увереността

Първата крачка на духовния път е да бъдеш уверен в себе си. Без увереност не е възможно да постигнеш нищо. СЪМНЕНИЕТО-ето кое пречи на увереността. Когато отстраните всички отрицателни мисли, ще разберете, че положителното вече се е случило. Когато съмненията се разсейват, веднага се появява увереност. Затова, за да извлечете полза от увереността, вие отначало трябва да разберете природата на съмненията.
Ако наблюдавате своите съмнения, ще разберете, че те винаги се отнасят към нещо положително. Вие никога не се съмнявате относно отрицателното. Това трябва да ви е известно от собствен опит. Вие се съмнявате в положителните намерения на другите, но никога не се съмнявате в техните негативни качества. Ако някой ви казва: ”Аз много те обичам”, вие отговаряте: ”Наистина ли?”. Но ако ви кажат: ”Аз те ненавиждам”, вие никога няма да попитате повторно: ”Сигурен ли си?”.
Вие трябва да разбирате, че вашето съмнение-това е неувереност в нещо положително, и увереност в нещо негативно. Помнете, че ако във вас има съмнение, това означава, че става дума за нещо положително. В този контекст съмнението ви дава възможност да се придвижвате напред. Аз не ви казвам да отхвърлите вашите съмнения. Колкото повече са съмненията, толкова повече вие можете! Отдайте им се на 100%. Вашите съмнения ще ви помогнат. А когато преодолеете преградата на съмненията, ви очаква бърз успех.

2. Неосъждането

Следващата крачка е да спрете да обвинявяте другите хора и самия себе си. Духовното пътешествие е пътешествие към самия Себе си, а когато вие сте завладяни от самоосъждане, не ви се иска да се приближите към самия себе си. Това ви се струва безинтересно. Без това съзнателно движение по посока към самия Себе си, по посока към духовното начало, вие автоматично ще се насочвате към материалното. Радостта, която получавате от обектите на материалния свят, бързо омръзва. Радостта, която получавате от духовното, ви възвисява.
Вие ще намирате негативни качества в себе си, но не е задължително да осъждате себе си заради това. Всеки път, когато вие осъждате себе си, сте принудени да се прехвърлите след това и върху другите, т.като не е възможно дълго да осъждате само себе си. Вие ще търсите причини, за да обвинявате и другите. Това поражда ненавист. И обратното-осъждайки другия човек, вие отново се готвите да осъждате самия себе си.
Около нас има толкова много порицаване, и това снижава осъзнатостта на хората по целия свят.

3. Похвалата

Третата крачка е да хвалиш себе си и другите хора.
Да хвалите другите е следващата крачка, след като се научите да не ги осъждате. Похвалата възпламенява духа, а присъствието на духовното начало ви възвисява, възвисява и другите хора и цялото обкръжение. Когато похвалите себе си или някого другиго, вътре във вас се създава пространство, изпълнено с радост. Ако сами можете да похвалите себе си, то на вас няма да ви е нужна похвала от другите. Често смятаме, че да хвалиш себе си е проява на егото, но в действителност егото никога не хвали само себе си. По-скоро то ще се надява да получи похвала от околните. Разберете, всяка похвала така или иначе произлиза от Божественото. Например-ако твърдите, че имате красиви очи, -кой ги е създал? Всяка похвала произлиза от Божественото, от Твореца.
Самия акт- да предложиш похвала, разширява съзнанието. Нещо във вас се разтваря. Осъждането стеснява съзнанието. От този момент, когато разберете, че увеличението на духовния потенциал е разширение на съзнанието, ума, вече няма да ви се иска да се връщате към осъждане.
Искрено предлагайте похвала на другите и наблюдавайте, как при това самите вие ще се чувствате.

4. Искреността

Искреността. Четвъртия закон на духовното развитие предполага във всяко отношение да бъдете честни. Не лъжете сами себе си, и не се опитвайте да лъжете другите. Вие не сте на духовния път заради някой друг. Духовното търсене без искреност е напразно. То няма да донесе никаква полза. А когато това се прави с искреност, идват спокойствието, щастието и радостта, които може да изпитате на този свят.

5. Отговорността

Пети закон на духовното развитие-отговорността. Духовният път не е бягство от отговорност, а приемането й върху себе си. Колкото повече отговорност поемате върху себе си в своя живот, толкова повече израствате по своя път. Ако се оплаквате от трудностите, те само ще се увеличават.
Хората погрешно смятат, че да живееш според духовните закони, е бягство от тежка работа. Напротив-именно на духовния път трябва да се действа енергично и ефективно.

6. Освобождение от миналото

Позволете на миналото да си отиде. Способността да се освободиш от миналото.
Гледайте на миналото като на сън. Така ще можете да се върнете в настоящия момент. Ще разберете, че не е задължително да полагате усилия, за да се намирате в настоящия момент. В мига, в който се освободите от миналото, вашият ум от само себе си се връща в настоящето. В сегашния момент духът е възпламенен и е достатъчна само искра, за да пламне факела на духа.
Когато се вкопчвате в миналото, вашият факел се покрива със сажди. Бъдете в настоящия момент и издухайте надалеч саждите на миналото.

7. Приемането

Седми закон на духовното развитие-вие трябва да умеете да създавате хармонична атмосфера около себе си.
Вие може да мислите, че обкръжението около вас ви създава, но всъщност вие създавате вашето обкръжение. Трябва да осъзнавате-каквото е, това е. Да приемеш това, което е, има две страни. Първо-да приемеш настоящия момент като неизбежен. Това се е случило така,както се е случило. Ако искате всичко да е по друг начин,ситуацията може да се промени едва в следващия момент. Само когато приемате това, което е; идва покоят, и вие действително можете да промените нещата.
Второ: да приемаш другите хора такива, каквито са. Както и да се държат, осъзнавайте, че това е най-добрият вариант от тези, които те биха могли да ви предложат в дадения момент. Анализирайте. Търсете възможните обяснения на техните действия. И едновременно поемайте върху себе си отговорност за собствените си действия. В този случай приемането става динамично, а вашето обкръжение хармонично.

8. Осъзнаване неизбежността на смъртта

Осмият закон на духовното развитие е осъзнаването, че смъртта е неизбежна, разбирането, че всички ние някога ще умрем. Но доколкото вътре в нас има нещо съкровено, което не умира, не можем напълно да осъзнаваме факта на нашата смърт. Осъзнаванито, че смъртта е неизбежна, може да ни върне в настоящия момент. Може да ни изведе отвъд пределите на незначителните съблазни, които ни отдалечават от настоящия момент.
Когато идва осъзнаването, че вие някога ще умрете, бъдещето ще престане да бъде за вас убежище.

9. Непостоянството на живота

Непостоянството на живота. Непостоянството на всичко, което съществува в настоящия момент, непостоянство на ситуации, обстоятелства, емоции и хора около нас. Разбирането, че всичко това е непостоянно, увеличава вашия духовен потенциал. Вие ще можете да действате с повече ентусиазъм и сила. Ние мислим, че ако признаем, че всичко е преходно, ще намалим своя ентусиазъм и ще въвлечем себе си в състояние на апатия. Това не е така. Правилното разбиране на непостоянството възпламенява духа. Когато духът е възпламенен, вие чувствате подем. Във вас има ентусиазъм и активност.

10. Доверието

Вярвайте във Висшия и Безкраен Разум, който е създал всичко съществуващо, от явленията от космически порядък до взаимодействията на гените, атомите и молекулите. Простото разположение на електроните прави едно нещо-цвете, друго-камък, трето-злато, четвърто-въглища. Вие трябва да виждате във всичко обща основа, проява на общ разум, единство на мирозданието. Осъзнайте, че всичко това е живо.
Ние не гледаме на вселената като на живо творение. Навсякъде ние виждаме само материя, в нашите очи се отразяват само материалните обекти. Ние знаем, че във вселената има магия, но често я възприемаме като нещо мъртво. Чистото съзнание, основата на разума, част от който сте вие и всеки друг човек, е живо.
Разбирането, приемането и доверието към Висшия Разум, който създава и съхранява всичко на този свят-това е десетият закон на духовното развитие.

11. Единството на живота

Когато човешкият ум се намира в стрес и напрежение, той оценява, съди, харесва му нещо, не му харесва друго, той установява рамки. И по такъв начин той сякаш изключва себе си от жизнения поток. Това изключване от потока на битието наричаме отделяне, но това отделяне е измамно.
Отделяне от битието не е възможно. Ако една част от кръг липсва, това вече не е кръг.
Осъзнайте, че сте част от битието, частица от проявата на Висшия Разум, обединяващата сила, която е в основата на всичко.

12. Любовта е ваша природа

Ваша природа е любовта и спокойствието. Когато осъзнавате единството на цялото мироздание, не ви е необходимо да полагате усилия, за да обикнете другите.
Любовта е ваша природа. Любовта-това сте вие. Нищо освен любов. Осъзнайте, че любовта не е действие, извършвано от вас, не е морално задължение, което сте длъжни да изпълнявате. Осъзнайте, че вие съществувате в любов, и всичко останало също съществува в любовта.
Знайте, че и спокойствието също е ваша природа. Във всеки момент, на всяко място вие можете просто да седнете и да се отпуснете, знаейки, че вътре във вас има чистота, чисто пространство: безбрежно и дълбоко. Това вътрешно пространство сте самите вие. Когато чувствате това, вие се намирате в контакт с вашия духовен потенциал. ”Аз идвам от спокойствието, Аз съм спокойствие, Аз ще се върна към спокойствието. Спокойствието е моя природа и моя цел. Аз съм спокойствие, Аз съм пространство, Аз съм любов.”
Това вътрешно затвърждение или опит ви прави търсещи. Съзнанието, че любовта и спокойствието са ваша природа-това е 12 закон на развитието.

13. Равновесието

Да бъдеш в равновесие между активността и почивката, между насладата от външния свят и възвръщането към самия Себе си, между мълчанието и речта.
Ако пазите тишина през целия си живот, не проронвайки нито дума, това не значи непременно, че живеете духовен живот. Вие сте надарени с дара на словото. Вие сте надарени с таланти и способности. Правилно се разпоредете с всичко, с което сте надарени и уравновесявайте всичко с медитация и самовглъбяване във вашето съзнание.

14. Себеосъзнаването

Самоосъзнаването е следващия закон на духовното развитие. Започнете с осъзнаване на усещанията на вашето тяло, на вашата кожа под дрехите, на вашите мускули и нерви под кожата, а след това и на костите. Не бъдете невнимателни към живота, подобно на животно, което само яде, пие и спи. Наблюдавайте всяко усещане. Тук е много важна остротата на осъзнаването.
Когато осъзнаете собственото си тяло, ще се приближите към осъзнаването на духа, който се различава от тялото.

15. Безпристрастие и зрялост

Острото осъзнаване идва със зрелостта, или по друг начин казано-с безпристрастието. Зрелостта и безпристрастието идват заедно. Вие не можете да бъдете зрели, ако не сте също така и безпристрастни. Безпристрастието често се разбира неправилно като вяло състояние на ума или лошо състояние на духа. Понякога приписват на безпристрастието оттенък на отчужденост и равнодушие. Това не е така. В безпристрастието вие се държите осъзнато, вие общувате със самия себе си.
В зрелостта няма припряност. В зрелостта има само кралско достойнство, свобода, разбиране, тайна. Това е 15 закон на духовното развитие-предимството на безпристрастието и житейската зрялост.

16. Разбирай красотата

Разбирай красотата на мирозданието, красотата във всеки човек, красотата в самия теб, осъзнай, че красотата е природа на духа.
Умът тича след красивото, цени красивото, но има разлика между това да разбираш красотата и желанието да я владееш. Стремейки се да завладеем красивото, ние губим своето безпристрастие.
Знайте, че само духовното притежава красота. Където и да виждате красотата, там има духовно начало. Ако някой е красив, то това е защото в него има душа. Мъртвото тяло не е красиво. Отнасяйки красотата към духовните, а не към материалните ценности, вие заставате на дългия път на духовното развитие.

17. Преклонение и почитание

Разбирането на красотата води до преклонение. Вие се прекланяте пред красотата, вие я обожавате. Преклонението и обожанието на всички неща в мирозданието като отражение на Създателя-това е още един закон на духовното развитие.
Почитайте всичко на света. Почитта е нещо повече от емоционален отклик, това е нагласа. Такава нагласа говори за уравновесено разбиране на живота. Когато в ума присъстват и уважение и любов, идва и почитта. Когато има почит, умът на 100% присъства в настоящия момент, и идва свещения трепет.
Вие не можете да не обичате нещо, едновременно знаейки, че то е свещено, и не можете да изпитвате любов и да не я смятате за свещена. Свещения трепет води към поява на бдителност в съзнанието. След това идва осъзнатостта.

18. Вечността на живота

Последен закон на духовното развитие е разбирането, че животът е вечен. Това напълно противоречи на закона, който гласи, че животът е непостоянен, че всичко на света е тленно. А сега говорим, че животът е вечен и с него нищо не може да се случи.
Истината е винаги противоречива.

Шри Рави Шанкар е радетел за мир и инициатор на образователни, благотворителни организации и проекти по света. Шри Шанкар е основателят на фондация “Изкуството на живота”- неправителствена организация под егидата на ООН, и е вдъхновението на множество хуманитарни организации занимаващи се със защита на човешките права. “Да служиш е израз на радост и любов”, казва Шри. “Запитайте се: как мога да бъда полезен на хората около мен и на целия свят? Тогава сърцето ви започва да разцъфтява и заживявате живот на съвсем ново ниво.”
Шри Шри Рави Шанкар е оснавател на организациите "Изкуството на Живота" и "Международна асоциация за човешки ценности". През 2006 година той беше номиниран за втори път за Нобеловата награда за мир.

Роден през 1956 г. в Южна Индия, недалеч от Бангалор. Още в ранна детска възраст Шри Шри Рави Шанкар проявява своето влечение към духовното - родителите му често го намират потопен в медитация. Когато е на 4 години, той спонтанно рецитирал стихове от Бхагавад Гита. До 17-годишна възраст Шри Шри Рави Шанкар завършил традиционното обучение по ведически и съвременни науки, като черпи мъдрост от много изявени духовни учители.

През 1982 влиза в период на уединение и медитация, по време на който казват, че е постигнал просветление, оттогава започва да преподава Сударшан Крия - мощна дихателна техника, която елиминира стреса и довежда ума изцяло в настоящия момент.

Днес Шри Рави Шанкар пътува по света и преподава, като напомня, че големите духовни традиции имат общи ценности и цели. Неговото послание за любов, практическа мъдрост и състрадание продължава да вдъхновява хора от различни сфери на живота и да насърчава всеки да следва своята собствена религиозна или духовна пътека, като уважава тази на другите. Всяка година Шри Шри Рави Шанкар отправя послания към хора от над 40 страни, в това число към събранията на Върховния съвет за световен мир в Ню Йорк, Световния икономически форум в Давос и Европейския парламент в Страсбург.

"Неговата любов, практична мъдрост и самоотверженост в желанието да помага с цялото си сърце вдъхновяват хората навсякъде по света. Той разкрива изцяло ново измерение в духовността, изпълвайки го с чувство на празнуване и радост. Чрез него можете да видите безкрайността; той е безгранично състрадание и благословия. Да познаваш Шри Шри означава да си докоснат от неговата по детски непринуденост и радост. В негово присъствие човек усеща абсолютната тишина, която е отвъд думите. " - казва негов ученик.
     


Тагове:   Буда,   мъдростта,


Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: muza
Категория: Лични дневници
Прочетен: 416708
Постинги: 83
Коментари: 86
Гласове: 577
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031