Въведение Богородично е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава „предвестник на Божието благоволение към хората”. Според Светото писание на този ден тригодишната Мария-Мириам за първи път стъпила в Йерусалимския храм.
Божията майка била въведена в него от родителите си – благочестивите Йоаким и Анна, когато навършила 3 години.

Така те изпълнили обещанието си, дадено пред Бога, и оставили дъщеря си в храма – да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка. И това било не еднократно въвеждане „за една свещ само”, както ние днес бихме се изразили, а въведение завинаги: въведение пред Божия престол, въведение пред Божието лице, въведение за служение всеотдайно и благоговейно, въведение вечно. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма.

Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – бащата на св. Йоан Кръстител, я посрещнал, благославяйки я. Той я въвел в светилището на 21 ноември (4 декември по стар стил). Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била дадена на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.

Това е паметно събитие за семейството на Майката Божия и затова се тачи от Православната църква и като Ден на християнското семейство. Според православната традиция Въведение Богородично се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.

Най-ранното известие за честването на празника е от края на І век. В Константинополската църква празникът е въведен през VII век от патриарх Терасий, а в Римокатолическата църква – от папа Григорий XI през 1374 г.

Прави се възпоменателно тържество и цялото християнство празнува Въведение Богородично.
Този ден църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на Бога, те ще растат благочестиво, в послушание към родителите си и чистота на нравите.

„Значението на това посвещение е да се изтъкне какво е и какво трябва да бъде християнското семейство и кои са предпоставките и условията за едно здраво семейство, за един истински християнски семеен живот. Християнското семейство е Ноев ковчег в потопа на живота. То е школа за здрави семейни добродетели – на чиста любов, съпружеска вярност, мир, трудолюбие, целомъдрие и прочее. То е домашна църква, в която се служи Богу, възнасят се молитви и се слави Божието име. Тук, в християнския дом, гори кандилото на вярата и благочестието” – това казва красивото „Слово за Въведение Богородично”. На Въведение Богородично Православната църква препоръчва родителите да водят децата си на богослужение, да им разказват за вярата и библейските събития и така да ги възпитават в християнски дух.

Затова и днес в църква се пали свещ за здравето на децата и благополучието на съвместния съпружески живот, а вечерта се сяда на семейната празнична трапеза. 

В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали освен празника Въведение Богородично и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта да си хапне и да благослови и семейството. По това, какво е времето на днешния ден, народът гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието – слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата.

Този ден е много подходящ и за кръщенета, съветват църковните служители. Днес в храмовете се отправят молитви децата ни да растат здрави, в смиреност, в послушание на родителите и чистота на нравите.

Тези добродетели са били тачени винаги от българина. Историческите източници разказват за единението на българското семейство още от времето на младата славянобългарска държава.
За българите винаги важала поговорката: „Децата трябва да са толкова, колкото Бог даде.” Основна роля за запазване на нашите семейни традиции има църквата. От времето на богомилството се утвърждава схващането, че всички трябва да живеят като братя и сестри.

Цели фамилии през ІV век са живели и са се трудели в полза на манастирите. Чувството за родова принадлежност и солидарност българинът запазил и през вековете на тъмно робство. Възпитанието на децата в семейството било изцяло подчинено на уважението на българския род, традиции и празници. Духът на новото време в нашето християнско семейство внася ново отношение към света. Възрожденецът, църквата, училището възпитавали младежта поновому. А в наше време християнското българско семейство не забравя традицията, но дано нейните измерения и ценности се съхранят в цялост и през идните векове.