ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ДНЕВНИКА НА НИКОЛАЙ Н. КАРАЗИН


  Милена Андреева

През юбилейната 2008 г., когато чествахме 130 години от Освобождението на България от турско робство, Държавната агенция "Архиви" издаде три нови сборника, които вече свободно могат да се намерят на книжния пазар. Сред тях е едно дългомечтано издание  на именитите наши учени и съставители  Васил Гюзелев, Георги Марков, Дойно Дойнов, Лъчезар Стоянов, Пламен, Цветков и Стефан Андреев –    „Дунав в пламъци (Дневник на кореспондента) . Репортажи (1877-1878 г.) на Николай Николаевич Каразин.  
Сборникът включва забравените, но добре пазени от Народната библиотека  „ Св. Св. Кирил и Методий” и Института по литература към БАН томове -репортажи на Каразин. Този том, излязъл под № 49, e включен в поредицата    "Архивите говорят" Той  е част  от Програмата на Националния комитет за честване на 130 годишнината на Освобождението на България, под патронажа на Президента на републиката г-н Георги Първанов. Издава се с подкрепата на Форум „България – Русия”.   Проф. Георги Марков – съавтор, прогнозира, че новоиздадените томове от поредицата "Архивите говорят" ще бъдат интересни както на историци, юристи, икономисти и журналисти, така и на по-широк кръг от читатели. Първият излязъл от печат сборник през 2008 г. е  "Русия и възстановяването на българската държавност" и в него  има непознати досега документи, които разкриват в пълен аспект ролята на Русия във възстановяването на България като държава след петвековно прекъсване... Следващите два  са:  "Граф Игнатиев - дипломатически записки в периода 1865-1874 г. - Донесения в периода 1865-1876 г.", както и "Дневник на кореспондента" от Николай Каразин, в който са събрани негови репортажи през Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Личността и творчеството на Николай Николаевич Каразин са почти напълно непознати в България. Журналист, военен, пътешественик, писател - автор на над 20 тома приказки, разкази и романи, част от които са с българска тематика, художник - живописец и илюстратор, той е известен като „Руският Гюстав Доре". От специално значение за българите е фактът, че Н. Каразин е потомък на стар български род с родоначалник архиепископ Григорий Караджа, преселил се в Русия по време на император Петър I. Дядото на Н. Каразин - Василий Н. Каразин, през 1805 г. е основал Харковския университет, който носи  и днес  неговото име. Дневникът на Н. Н. Каразин „Дунав в пламъци. Дневник на кореспондента" е документално- художествено произведение, в което той, като участник в събитията, които отразява, с факти, с анализи и художествени образи пресъздава подготовката и хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и мястото й в сложно заплетения Източен въпрос. Репортажите и илюстрациите му към тях доближават читателя до реалната картина на изобразяваните събития. Един талантлив потомък на българи споделя мислите и преживяванията си от войната за освобождението на българите.


Николай Каразин  има и сериозни научни приноси в областта на природознанието и етнографията. Добронамереното отношение на Каразин към българите, възхищението му от красотите на природата ни, а и родословието му българско изискват нашата почит и уважение!
През 1876 г. избухват  Априлското въстание в България и Сръбско-турската война . Зверствата на турците  предизвикват съчувствие и бунт в руската  демократична общественост  и Николай Николаевич  е един от първите, потеглили за Балканския  полуостров. Той не може да остане настрани, щом започва война за независимост на братска славянска страна. Като военен кореспондент- илюстратор се включва в редовете на руските доброволци в сръбската армия и изпраща до  Санкт Петербургското списание  „Нива” и други издания репортажи и рисунки за произтеклите събития. Благодарение на тях руската общественост се вдига още по- настойчиво срещу турските кланета над българите по време на Априлското въстание . Когато император Александър ІІ обявява война на Османската империя за освобождението на българите, Н. Н. Каразин отново е един от първите кореспонденти, които пристигат в Румъния. Като журналист той нелегално се прехвърля на отсрещния бряг , посещава някои от българските градове, информира за състоянието и подготовката на турската армия за предстоящите събития. На 12/24 април 1877 г. Главнокомандващият руските войски, Великият княз Николай  Николаевич , е в Кишинев , където пристига руският цар Александър ІІ за освещаването на Самарското знаме. Там той подписва и Манифеста за обявяване на дългоочакваната война. С голяма вълнение и Н. Каразин описва това паметно събитие. С огромно вълнение писателят-художник  описва  форсирането на Дунава през юни 1877 г., точно предавайки думите на генерал М. И. Драгомиров: „ Братя....нас ни гледа цяла Русия! Помнете, братя, че за нас няма нищо средно, няма или отвъд Дунав или в Дунав. Отбой и отстъпление няма да има!”
Николай Н.Каразин  е един от най – талантливите кореспонденти по време на освободителната за нас руско –турска война от 1877-1878 г. , който с пушка, рисувателен блок и с огромна обич към българите описва в слово и картини бита на своите предци в страшното военно време, както и невероятният  героизъм на руси и българи в сраженията с османския поробител. Забележителният  художник – акварелист и военен кореспондент  е редом до велики  хора като генерал  Скобелев и в редиците на най- известните  творци като В. И. Немирович – Данченко, В.В. Верешчагин, до американския  кореспондент Дженюъриъс Макгахан, дошли тук , на Балканите и в България да „видят”, опишат и се сражават във войната, делейки еднакво с  тях болки и радости. Фронтовият дневник на Каразин ни въвлича в  мирните моменти и в жестоките  баталните сцени на руси  и българи с турците край Плевен, Шипка, шейново, Стара Загора, Казанлък и Стара Загора....         “Преминаването на руските войски през Тетевенския балкан” ­ худ. Н. Каразин