Великден в Шуменско   Милена Андреева
  Великден е най-светлият и тържествен християнски празник. Дворовете на манастирите и църквите се изпълват с хора още в нощта срещу неделя. Всички носят червени яйца, за да се чукнат с тях и се поздравят с Възкресението Христово.
Празникът е наречен така от източно-православните народи, защото е велик за християнството. Иисус Христос възкръсна от мъртвите, доказвайки безсмъртието и вярата в доброто и любовта.   Обредността и символиката на Великденските празници съдържат и много елементи от езическото ни минало. Те са класически пример за адаптиране на езическата в християнската традиция. Някога по-заможните жители на Шумен и Шуменско ходели на поклонение до Божи гроб. Оттам непременно донасяли различни реликви. Местните чорбаджии смятали, че е престижно да притежават в дома си Йерусалимия – голяма икона с изографисани сцени от Стария и Новия завет или с разпятието. Избирали и изображения на светците, които считали за свои покровители. От древни времена хората вярвали, че за Великден трябва да се купи икона, за да помага тя на къщата. През епохата на нашето Възраждане шуменци поръчвали такива за домашния олтар и при известни майстори – зографи като Никола Василев, Васил Беделев и Анастас Къркклисийски. Сега свети ликове могат да се купят от различни места – църкви, антиквариати, галерии и базари. Но иконата не се избира лесно. За да помага на дома, тя трябва да е рисувана дълго време от „свят” – набожен човек и да е осветена в храм. Казва се още, че сърцето на човека само избирало иконата. На Велики четвъртък започват приготовленията за празничната трапеза. Според православната традиция това е денят за боядисването на яйцата. Тогава стопанката извършва най-важната магия. Защото те са символ на природата и знак на Вселената. А християнството ги издига в символ на Възкресението на Спасителя. В българските народни представи, освен като микромодел на космоса, яйцето се свързва и с най-древните култове към мъртвите и слънцето. Боядисването е ритуал, подсказващ вечността на живота, пъстротата и разнообразието на света. Старо шуменско поверие казва, че с това трябва да се заеме най-възрастната жена в дома. Багренето започвало с изгрева на слънцето. Задължително и днес се счита оцветяването на нечетен брой яйца. Първите боядисани яйца били червени и сини. Вярвало се, че червеното яйце има най-голяма магическа целебна и апотропейна сила. С първото червено яйце се извършвали редица сакрални действия. Местните лечители го ползвали против уроки, за цяр и за разваляне на магии.Според традицията, яйцата трябвало да стигнат чак до Спасовден, като всеки гост на дома бъде изпращан с шарен дар – „за да не излезе късметът от къщата”.  
Някога за багрила използвали еньовските растения и билки. По стародавна традиция, най-много се тачи първото червено яйце. Хората го носят в църквата, наричат го на Бог, с него докосват всички свои близки и първо децата – за здраве.През Възраждането пътуващи търговци предлагали в Шумен и Шуменско „кърмазъ боя” – от глини и минерали. В стария Безистен керванджии от Изтока доставяли алената – варзия, получена от трески бразилско дърво и стрити насекоми. Днес шуменки предпочитат промишлените багрила заради лесната употреба. Все пак има и домакини, които се доверяват на бабините рецепти – сок от цвекло за розово и червено, спанак и коприва – за зелено. Жълтата гама нюансират със сварени лучени люспи, лайка и дюлеви листа. Земните цветове – тютюнево, бежево и кафяво, докарват с липов цвят и смрадлика. А майсторките от село Мадара и днес добиват синьото от плодовете на бъза.
  Винаги на особена почит са били ръчно писаните яйца. Някога те са представлявали истински произведения на изкуството. За тях народните художници използвали чист пчелен восък, примесен със сажди, жълтък и бои. Върху небоядисаната черупка рисували с паче перо или писец.Макар и позабравени, сега възкръсват старинни техники за украса. Основен мотив в тях са кръстът, рибата и изписването на поздрава „ХВ” – Христос Воскресе. Те се възприемат като канонизирани християнски знаци.В нашия край, хората от Смядово, Върбица и с. Златар например, правели пъстрени яйца, на които залепяли магарешка подкова като поставка и ги подарявали на скъпи гости. В Новопазарско пък, популярни били „натруфените” яйца ,които оформяли като човечета с дрешки. В Преслав правели „китки” с апликирани по тях цветни конци и вълна.
А обичаят на чукането с великденски яйца е един метафоричен сблъсък между личните светове на хората, като победителят в него печели здраве и щастие.Важна роля на великденската трапеза имат и ритуалните хлябове и козунаци. Те са своеобразна житна жертва в чест на Възкресението. Заедно с яйцата те са послания за здраве и берекет и носят идеята за безсмъртието и възраждането. Бели и червени яйца красяли великденските яйчелници, кукли и краваи на шуменските майсторки. А на великденската трапеза ритуалния хляб е сакрален атрибут, който не бива да се реже.Той трябва да се разчупи на толкова парчета, колкото са членовете събраното за празника семейство. На Воскресение Христово се гостува се на близки и приятели, а трапезата трябва да е богата и наситена с храни-символи: яйца, хляб или жито, агне или заек, маслини, гълъб, бадеми и зелени салати.В много семейства има агнешко на трапезата, като обредна жертва към Бога.

АГНЕТО – Християнската традиция свързва това животно с Христос – „Агнецът Божий”, който умира на кръста, за да изкупи греховете ни.
ГЪЛЪБЪТ, поднасян обикновено печен, считали за символ на душата – Свети Дух.   Той се явява на великденската маса като обещание за мир, приятелство, искреност. ЗАЕКЪТ – В западна Европа се поднася във вид на хлебчета-зайче с яйце, в шоколадови форми или други творения на фантазията – за радост на децата и весел подарък.   БАДЕМЪТ пръв цъфти сред дърветата и е символ на пролетта, новия живот, младостта, надеждата. МАСЛИНАТА е символ на милосърдието, славата, справедливостта.Тя е растение, което е способно да уталожи омразата и да върне човечността и готовността за опрощение. Житото и зърнените култури на трапезата са послание за цялост каквото е християнското учение и общност чрез бухналите сладкиши и козунаци. ХЛЯБЪТ е символ на тялото Христово. В далечното минало Великденската софра е била пищна – отрупана с печени агнета, кокошки, баници сладки и козунаци – послание за берекет, късмет и извисяване на човешкия труд и дух. ЯЙЦЕТО. Обредите с червени великденски яйца имат много стари езически корени. Хилядолетия преди Христа, най-древните митове разказват, че Вселената, земята и живота върху нея са произлезли от космическото яйце. Според народните представи, то е оплодителният и зародишен символ, микромодел на Космоса. Яйцето се осмисля от човека и днес като един универсален код на сътворението и жизненото начало, на обновителните процеси в природата и прераждането.