Мадара е уникален комплексен археологически обект, който влезе в световната археология с прочутия си скален релеф, известен като Мадарски конник. В живописните скали до съвременното село, на 23 метра височина е изсечена една забележителна композиция от фигури на КОННИК в ход надясно, КУЧЕ,следващо вярно своя господар и ЛЪВ - прободен от копието на ездача. Оригинална символика е заложена в съдържанието на тази скулптурна творба, дело на неизвестен майстор. А надписите, врязани около релефа представляват държавна хроника на българските владетели от VІІІ –ІХ век.
Мадарският конник е паметник на един отнай-значимите периоди в Средновековната ни история- езическият. Времето на неговата поява е непосредствено свързано със създаването и официалното признаване на Българската държава. Исторически и смислово, той е част от езическия култов център – Мадара и негов акцент.
Макар и значително увреден от природата, той е най- оригиналната творба на ранно средновековното ни изкуство. Причината да съществуват различни хипотези, свързани с него и неговият произход, е диктувала необходимостта от научен анализ на паметника, на неговия смисъл и съдържание. Безспорно е едно: той е единствен в Европа и неговата уникалност е аргументирана от всеки сериозен учен, привлечен от многоаспектната му актуалност.
Преминал през бурите на времето, Мадарският конник напомня на поколенията за героичните дела и триумфа на създателите на България. Днес, паметникът, в който за първи път се наричаме – БЪЛГАРИ е символ на нашата държавност. А от 29 юни 2008 година е и глобален символ на България!
Историята на неговото откриване за науката започва от 1872 година, когато унгарският пътешественик археолог, етнограф ,географ и график-илюстратор - Феликс Каниц посетил мястото край село Кюлевча, Шуменско, където през 1829 г. се е състояла голямата битка между турци и руснаци по време на една от руско-турските войни на Балканите. Но подбуден от разказите на местен учител и за друга забележителност в района, Каниц се отправя за северната скална стена при Мадара. Там той открива забележителния паметник, който наблюдава с далекогледната си тръба и нарисува веднага, заедно с редовете надписи, които различава. Тези първи научни сведения за Мадарския релеф унгарският учен публикува в книгата си „Дунавска България и Балканът” /Donau-Bulgarien und der Balkan 1875-1879/ , като към бележките си, потвърждаващи неговата старинност, той включва и двете свои рисунки на Конника в далечен и близък план.Така е поставено началото на научните издирвания в „Българската Троя” - Мадара, които довеждат тук изключителни учени като Константин Иречек, братята Херман и Карел Шкорпил, Геза Фехер, Рафаил Попов,Гаврил Кацаров, Богдан Филов, Кръстю Миятев, Тодор Герасимов, Иван Венедиков, Станчо Ваклинов и други. Ценен принос за изучаване на Конника и старините около него имат и нашите съвременни учени проф. Тотю Тотев, проф. Рашо Рашев, доц. Павел Георгиев, Тодор Балабанов, Димитър Овчаров, Живко Аладжов и други. Всички от тях са се докосвали по свой начин до паметниците и явленията, свързани с Мадара.
Тръгвайки от етимологията на селището и крепостта върху скалния венец, а също и от древнотюркски езикови аналози,днес се приема, че Мадара или Матора вероятно означава „Герой”, „храбрец”. За изключителната устойчивост на това име, несъмнено за неговото значение е доприесъл и прабългарският език.
За това днес учените търсят корените на това име в земите на тяхната далечна Прародина, както и в земите на народите, с които те са общували. Това, че думите „матур” или „,мадор”, означавали герой, юнак у тюркските народи, подсказва, че пренасянето на името Мадара от прабългарите до днешните ни земи е станало посредством епоса. При тези народи изобилстват разказите за юнаци и герои,а постоянният военен бит на техните племена създавал предпоставки за появата на своеобразен култ към воинските качества. Към това трябва да се добави, че аналогични на Мадарския конник са изображенията върху каменни блокове от Плиска и Преслав. Изглежда те представят образ на герой от народни сказания. Връзката с прабългарския фолклор и епос способства изграждането на един обобщен образ – този на Героя.
Днес, според няй-добрите изследвачи на Конника проф. Т. Тотев, проф. Р.Рашев, проф. Д. Овчаров, доц. П. Георгиев и други, КОННИКЪТ е именно такъв - СИНКРЕТИЧЕН ОБРАЗ ОТ ИЗЧЕЗНАЛИЯ ЕПОС НА ПРАБЪЛГАРИТЕ. А ОТ КАМЕННАТА ДЪРЖАВНА ЛЕТОПИС ОКОЛО РЕЛЕФА СЕ РАЗБИРА, ЧЕ ТРИМА БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ – ХАНОВЕТЕ ТЕРВЕЛ/703-718 г./, КОРМЕСИЙ /”КРУМЕСИС”/- /721-756 г./ И ОМУРТАГ /814-831 г./ СА ИСКАЛИ ДА СЕ ОТЪЖДЕСТВЯТ С НЕГО.
Така че, Мадарският конник може да се възприема не само и не толкова като образ на конкретен владетел, но и като обобщен обожествен образ на героизиран владетел. А връзката между надписите и релефа поражда въпроси като : Кога и кой от българските владетели е заповядал да бъде направен този релеф ?
Дълго в науката се възприемаше за сигурен фактът, че датировката на паметника е началото на VІІІ век и че на скалата е изваян образът на хан Тервел (703-718 г.). Безспорно този владетел е сред най-заслужилите вождове на своя народ , но е наричан още и «Спасителят на Европа», отблъсквайки нашествието на арабите към континента. Все повече се налага схващането на редица учени, ча тази каменна хроника всъщност е изсечена като първа история на българите, а самите надписи - като разказ на хан Омуртаг-/814-831 г./ за големите ДЪРЖАВНИ дела на себе си и на своите предци. А многобройните епиграфски паметници, излезли «по негова заповед» са категоричното доказателство,ЧЕ ТОЙ Е ВЛАДЕТЕЛЯТ с най - силно проявено чувство за отговорност пред историята и поколенията.
Безспорно Мадарският конник е имал първостепенно значение за култовия център Мадара през епохата на нашето ранно средновековие и езическа България. Той е негов акцент, с важно значение в религиозно-култовата практика на прабългарската аристокрация и държавен елит. Свързан е със светогледната система на българите, с митологичните представи, с култа към хана и ханската власт, въплътени в идеята за Конника-Герой. А тя вероятно е дошла от дълбините на изгубения прабългарски епос.
Значението на паметника се е оценявало от българските владетели още с идеята за неговата направа, но най-вече с поставянето на надписите около Образа.
За утвърждаването на държавничските традиции говори фактът, че той е оцелял през бурите на времето , за да бъде едно мъдро послание към идните поколения.
От бъдещите проучвания на науката зависи докога паметникът ще носи своята загадъчност, а от грижата на обществто ни сега зависи той да пребъде!





.......................................................................................................................................
/Забележка:Извадките са от Увод и Заключение на дипломната ми работа на тема: «Мадарският конник», с научен ръководител проф. Рашо Рашев и рецензент доц. Павел Георгиев
Шуменски университет, катедра «История», 2000 г./
и МОГАТ ДА СЕ ПОЛЗУВАТ ЗА КАМПАНИЯТА :»Мадарският конник – глобален символ на България» и други цели, свързани с нея!