Постинг
23.06.2010 17:01 -
ЕНЬОВДЕН В ШУМЕНСКО
Автор: muza
Категория: Новини
Прочетен: 4829 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2010 17:48
Прочетен: 4829 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 23.06.2010 17:48
ЛЕТНИ ОБИЧАИ
ЕНЬОВДЕН в Шуменско
Денят на св. Йоан Кръстител – 24 юни, е известен у българите като Еньовден или Яньовден. С него са свързани представите на народа за поврат в природата. От наблюденията си народът знае, че „слънцето се завърта към зимата” от този ден нататък. Смята се също, че при изгрева си на този ден то се „преобръща” три пъти и се връща назад. Във връзка са това, че обредната сянка на този ден е най-малка, съществува образният израз : „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Поради това, с Еньовден са свързани обичаи за гадание, за прогноза на съдбата, дори прескачане на огън в някои селища и пр. Този календарно повратен ден е твърде удобен за действия и обичаи със символичен и магичен характер . Така например, всеобщ е обичаят да се берат срещу Еньовден билки. От това е и означението на празника - Еньо Бильобер, Свети Иван Бильобер и пр. Смята се, че в този ден билките имат най- голяма лековите сила, а след това те се отвръщат, т.е. престават да бъдат лековити. Набраните на този ден билки връзват на букет наречен Еньова китка, сушат ги, за да служат през цялата година за лек. Към средата на ХІХ век първият български етнограф , известният революционер Г.С. Раковски пише за Котленския край-
„ В него даен рано преди за изгрев слънце ходят по гора баби, моми, булки и деца да берат различни цветя, а особено баби берат треви и буряни, коих наричат Еньови китки и Енювец цвете, кое е жълто и е прилично на скръж. Кату се завърнат у дома си, още доде не е изгряло слънце, сваряват тия цветове и къпят ся с тях” („Показалец”, Одеса, с. 11).
Други обичаи , свързани с този празник, са например у другите славянски, а и не славянски народи къпане на Еньовден и прескачане на огньове не са достигнали до днешно време но има някои исторически сведения, че в далечното минало са съществували тези ритуали. От тълкуването на някои текстове от ХVІІІ в. Може да се заключи, че такива обичаи е имало. Категоричното доказателство е един пасаж в Синодика на цар Борил.
/ М. Г. Попруженко, Синодик царя Борила, 1928, с.33/
Съществуват и анекдоти за бродници – житомамници , които обирали или измамвали плода от чуждите ниви. Това ставало, като брлодницата се събличала гола, пребродявала нивата на кръст, откъсвала класове от 4-те и краища, повличала след себе си престилка, та обирала и росата, след което изцеждала влагата и хвърляла класоветев своята нива. Докъм първата световна война това суеверно зловредство е упражнявано тайно от отделни лица в много села, за което се носят легенди , сочат се и конкретни жени. Те били публично опозорявани след като били залавяни на местопрестъплението. По същия начин пак на Еньовден те са упражнявали и млекомамения със съответни магии сред стадата. От характерните елементи на магията – обиране на роса, на класове,остригване на вълна, преминаване през хляб и сол и пренасянето на тези неща в друга нива, в друг двор и друго стадо, в някои места магьосниците са прибягвали и до други оргиастични похвати : яздели голи върху кросно и др.
С Еньовден в Шуменско и в много други краища е също свързан и обичаят ЕНЬОВА БУЛЯ. Той е присъщ преди всичко за девойките, които си гадаят за щастлива женитба. В него има драматични елементи, в които песента е загадка и отгатка и се изпълнява в присъствието на сляпата немезида Еньово буле / еньова буля/ - облечено в невестинска премяна невръстнво момиченце, между 2 и 5 години, обикновено първа рожба на живи родители. Еньова буля определя на коя от девойките се пада щастието в току що изпети стихове, като изважда един от потопените пръстени или други накити, натопени още в навечерието на празника , в мълчата вода , в котленце. Съдът със знаковете се покрива с престилка, заключва се с катинар и тъй се оставя да нощува „ под звездите”- на открито, под розов храст. Това котле се оставя в дома и двора на Еньовото буле.
На празника обличат детето с булчинска носия, една по-голяма мома го слага на раменете си, защото на този ден булята не трябва да стъпи на земята, а сотаналите моми от свитата вървят след тях и пеят. Това обредно шествие из околностите на селото се прави за богата реколта през годината . На определено място всички се събират, играе се голямо хоро и се пее песен. След това отиват в къщата на Еньовата буля, за да се извърши припяването на пръстените.
На сутринта, в присъствие на жени и мъже, обиколили съдината девойките пеят: Ой Еню, Еню, Енюво буле,
Сегни , извади сребърен пръстен,
А булята в същото време изважда китка, на която попадне. Девойките добавят:
Която мома е най- честита,
На стол да седи, пари да брои.
Което ще рече – да се омъжи за търговец, за богат човек.
От Шуменско са известни и още припявки от този вид:
Която мома е най-честита,
През дол да бяга, цървул да стяга- т.е. да се омъжи за хайдутин, за революционер.
ИЛИ РЕГИОНАЛНАТА РАЗНОВИДНОСТ ОТ Преславско: „Малко момче ез двор бяга, цървул стяга,
Извади Еньо, златна ябълка!”
Т.е. момата ще се омъжи за земеделец.
Вита крина – ново дъно.
Извади Еньо , златна ябълка!”
Т.е. момата ще се омъжи за вдовец
На много места прогностиката чрез обичая се отнася и за плодородието на посевите, за скъпотията на храните, а със значителен хумор и към момците. В най- съществените си части този обичай е известен почти навред по българсдките земи.
На този ден жените скубят здравец и го садят у дома си. Събират и класове по нивите и ги носят също в къщи – за берекет.
Литература:
Христо Вакарелски – Етнография на България,второ издание, С. 1977 г. с. 522-524
Д. Маринов – Ень или Еньо, Еня или Еньова буля – ИЕМ, І, 1907 г. с. 14-21
А ето и едно интересно СВЕДЕНИЕ за:
ЕНЬОВДЕН И БИЛКИТЕ ОТ ВЪРБИШКАТА ПЛАНИНА НА ШУМЕНСКИЯ КРАЙ Разказва Николай Генов на 83 г. родом от с. Върбица , Шуменско, Специално това сведение е дадено за научния фонд на къща- музей „Панайот Волов” – инициатор на празника „Еньовден в Шуменско”, проведен за първи път в града е музея на 24 юни 2004 г. и вече е станал традиционен. „Празникът Еньовден е общобългарски и се празнува в цялата страна по най-раз-личен начин. Аз съм от гр. Върбица и помня още от дете как се събираха момите и момците на Еньовден, направят венец от домашни . Най-баш момата го слага през врата си, хващат се на хорото и с песни поемат към балкана да берат билки за цяр както казваха тогава. В нашия Върбишкия балкан „Коджа балкан” – средния дял на източна стара планина има най-много лечебни билки и други листа. Аз ги познавам , защото съм ги брал, но за всички не знам какво лекуват. А те са следните: „ Старо биле” – то е с големи листа, подобно на тютюна. Прави плодове подобни на маслини, на вкус сладнят, но ако поемеш по-повече ставаш като пиян, упоява. „Див бодлив чимшир” – подобен на питомния, само че, листата са много остри. Плода му е колкото дивите череши, жарко червени , ползва се за кашлица, бронхит, особено у децата , наричат я още „поргуджа”, варят 1-3 стръка и се пие като чай. Друга билка е „подбяла” – също се ползва за бронхит, обаче заготовката му е много сложна. „Поддабиче” или / „Къса Махмуд”/- местното му име. Ползва се при стомашни болки, като се дъвчат листата му и се гълта само сока . Горчиво е , но веднага пресича болката. „Срамениче” – подобно на белия равнец, само че има по-големи цветове и в центъра на цвета черна точка. Преди години имаше и черни кръгчета, за които според преданието това било срама на хората . Но понеже срам не остана у хората и кръговете са изчезнали заедно със срама. Варят се по два-три цвята и се пие като чай против разстройство, особено за деца. „Живовляк” – той е два вида – теснолистен и широколистен. Първия е по- ефикасен- служи най-много за пречистване на кръвта, при разни натравяния и екземи., при жълтеника / жълнетица/ и др. Вари се по 5-6 листа, 10 минути и се пие като чай . За екзема се измазват наранените участъци. Следват ягодови листа- цвета на див божур, вадилянка, мащерка, горския миродия, равнец, жълт и червен кантарион, сладка папрат, здравец, жълта иглика, липов цвят, лазаринка и др.” записал: Милена Андреева - уредник на музея,
20 юни 2004 г. и още от мен за празника -
http://www.public-republic.com/magazine/2008/06/1646.php
и
http://www.public-republic.com/magazine/2007/06/501.php
ЕНЬОВДЕН в Шуменско
Денят на св. Йоан Кръстител – 24 юни, е известен у българите като Еньовден или Яньовден. С него са свързани представите на народа за поврат в природата. От наблюденията си народът знае, че „слънцето се завърта към зимата” от този ден нататък. Смята се също, че при изгрева си на този ден то се „преобръща” три пъти и се връща назад. Във връзка са това, че обредната сянка на този ден е най-малка, съществува образният израз : „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Поради това, с Еньовден са свързани обичаи за гадание, за прогноза на съдбата, дори прескачане на огън в някои селища и пр. Този календарно повратен ден е твърде удобен за действия и обичаи със символичен и магичен характер . Така например, всеобщ е обичаят да се берат срещу Еньовден билки. От това е и означението на празника - Еньо Бильобер, Свети Иван Бильобер и пр. Смята се, че в този ден билките имат най- голяма лековите сила, а след това те се отвръщат, т.е. престават да бъдат лековити. Набраните на този ден билки връзват на букет наречен Еньова китка, сушат ги, за да служат през цялата година за лек. Към средата на ХІХ век първият български етнограф , известният революционер Г.С. Раковски пише за Котленския край-
„ В него даен рано преди за изгрев слънце ходят по гора баби, моми, булки и деца да берат различни цветя, а особено баби берат треви и буряни, коих наричат Еньови китки и Енювец цвете, кое е жълто и е прилично на скръж. Кату се завърнат у дома си, още доде не е изгряло слънце, сваряват тия цветове и къпят ся с тях” („Показалец”, Одеса, с. 11).
Други обичаи , свързани с този празник, са например у другите славянски, а и не славянски народи къпане на Еньовден и прескачане на огньове не са достигнали до днешно време но има някои исторически сведения, че в далечното минало са съществували тези ритуали. От тълкуването на някои текстове от ХVІІІ в. Може да се заключи, че такива обичаи е имало. Категоричното доказателство е един пасаж в Синодика на цар Борил.
/ М. Г. Попруженко, Синодик царя Борила, 1928, с.33/
Съществуват и анекдоти за бродници – житомамници , които обирали или измамвали плода от чуждите ниви. Това ставало, като брлодницата се събличала гола, пребродявала нивата на кръст, откъсвала класове от 4-те и краища, повличала след себе си престилка, та обирала и росата, след което изцеждала влагата и хвърляла класоветев своята нива. Докъм първата световна война това суеверно зловредство е упражнявано тайно от отделни лица в много села, за което се носят легенди , сочат се и конкретни жени. Те били публично опозорявани след като били залавяни на местопрестъплението. По същия начин пак на Еньовден те са упражнявали и млекомамения със съответни магии сред стадата. От характерните елементи на магията – обиране на роса, на класове,остригване на вълна, преминаване през хляб и сол и пренасянето на тези неща в друга нива, в друг двор и друго стадо, в някои места магьосниците са прибягвали и до други оргиастични похвати : яздели голи върху кросно и др.
С Еньовден в Шуменско и в много други краища е също свързан и обичаят ЕНЬОВА БУЛЯ. Той е присъщ преди всичко за девойките, които си гадаят за щастлива женитба. В него има драматични елементи, в които песента е загадка и отгатка и се изпълнява в присъствието на сляпата немезида Еньово буле / еньова буля/ - облечено в невестинска премяна невръстнво момиченце, между 2 и 5 години, обикновено първа рожба на живи родители. Еньова буля определя на коя от девойките се пада щастието в току що изпети стихове, като изважда един от потопените пръстени или други накити, натопени още в навечерието на празника , в мълчата вода , в котленце. Съдът със знаковете се покрива с престилка, заключва се с катинар и тъй се оставя да нощува „ под звездите”- на открито, под розов храст. Това котле се оставя в дома и двора на Еньовото буле.
На празника обличат детето с булчинска носия, една по-голяма мома го слага на раменете си, защото на този ден булята не трябва да стъпи на земята, а сотаналите моми от свитата вървят след тях и пеят. Това обредно шествие из околностите на селото се прави за богата реколта през годината . На определено място всички се събират, играе се голямо хоро и се пее песен. След това отиват в къщата на Еньовата буля, за да се извърши припяването на пръстените.
На сутринта, в присъствие на жени и мъже, обиколили съдината девойките пеят: Ой Еню, Еню, Енюво буле,
Сегни , извади сребърен пръстен,
А булята в същото време изважда китка, на която попадне. Девойките добавят:
Която мома е най- честита,
На стол да седи, пари да брои.
Което ще рече – да се омъжи за търговец, за богат човек.
От Шуменско са известни и още припявки от този вид:
Която мома е най-честита,
През дол да бяга, цървул да стяга- т.е. да се омъжи за хайдутин, за революционер.
ИЛИ РЕГИОНАЛНАТА РАЗНОВИДНОСТ ОТ Преславско: „Малко момче ез двор бяга, цървул стяга,
Извади Еньо, златна ябълка!”
Т.е. момата ще се омъжи за земеделец.
Вита крина – ново дъно.
Извади Еньо , златна ябълка!”
Т.е. момата ще се омъжи за вдовец
На много места прогностиката чрез обичая се отнася и за плодородието на посевите, за скъпотията на храните, а със значителен хумор и към момците. В най- съществените си части този обичай е известен почти навред по българсдките земи.
На този ден жените скубят здравец и го садят у дома си. Събират и класове по нивите и ги носят също в къщи – за берекет.
Литература:
Христо Вакарелски – Етнография на България,второ издание, С. 1977 г. с. 522-524
Д. Маринов – Ень или Еньо, Еня или Еньова буля – ИЕМ, І, 1907 г. с. 14-21
А ето и едно интересно СВЕДЕНИЕ за:
ЕНЬОВДЕН И БИЛКИТЕ ОТ ВЪРБИШКАТА ПЛАНИНА НА ШУМЕНСКИЯ КРАЙ Разказва Николай Генов на 83 г. родом от с. Върбица , Шуменско, Специално това сведение е дадено за научния фонд на къща- музей „Панайот Волов” – инициатор на празника „Еньовден в Шуменско”, проведен за първи път в града е музея на 24 юни 2004 г. и вече е станал традиционен. „Празникът Еньовден е общобългарски и се празнува в цялата страна по най-раз-личен начин. Аз съм от гр. Върбица и помня още от дете как се събираха момите и момците на Еньовден, направят венец от домашни . Най-баш момата го слага през врата си, хващат се на хорото и с песни поемат към балкана да берат билки за цяр както казваха тогава. В нашия Върбишкия балкан „Коджа балкан” – средния дял на източна стара планина има най-много лечебни билки и други листа. Аз ги познавам , защото съм ги брал, но за всички не знам какво лекуват. А те са следните: „ Старо биле” – то е с големи листа, подобно на тютюна. Прави плодове подобни на маслини, на вкус сладнят, но ако поемеш по-повече ставаш като пиян, упоява. „Див бодлив чимшир” – подобен на питомния, само че, листата са много остри. Плода му е колкото дивите череши, жарко червени , ползва се за кашлица, бронхит, особено у децата , наричат я още „поргуджа”, варят 1-3 стръка и се пие като чай. Друга билка е „подбяла” – също се ползва за бронхит, обаче заготовката му е много сложна. „Поддабиче” или / „Къса Махмуд”/- местното му име. Ползва се при стомашни болки, като се дъвчат листата му и се гълта само сока . Горчиво е , но веднага пресича болката. „Срамениче” – подобно на белия равнец, само че има по-големи цветове и в центъра на цвета черна точка. Преди години имаше и черни кръгчета, за които според преданието това било срама на хората . Но понеже срам не остана у хората и кръговете са изчезнали заедно със срама. Варят се по два-три цвята и се пие като чай против разстройство, особено за деца. „Живовляк” – той е два вида – теснолистен и широколистен. Първия е по- ефикасен- служи най-много за пречистване на кръвта, при разни натравяния и екземи., при жълтеника / жълнетица/ и др. Вари се по 5-6 листа, 10 минути и се пие като чай . За екзема се измазват наранените участъци. Следват ягодови листа- цвета на див божур, вадилянка, мащерка, горския миродия, равнец, жълт и червен кантарион, сладка папрат, здравец, жълта иглика, липов цвят, лазаринка и др.” записал: Милена Андреева - уредник на музея,
20 юни 2004 г. и още от мен за празника -
http://www.public-republic.com/magazine/2008/06/1646.php
и
http://www.public-republic.com/magazine/2007/06/501.php
Няма коментари
