Сирни Заговезни - време е за прошка!

Милена Андреева

          Заедно с празниците Свети Валентин и Трифон Зарезан, според църковния календар  тази година се пада и Сирни Заговезни. Винаги седмица след Задушница и Месни Заговезни е Неделя Сиропустна. На този ден православните християни заговяват с блажно за последно, тъй като  от  следващия ден започват 40 – дневните Великденски пости.

Както повелява традицията, вечерята трябва да е богата – баници със сирене, обредна пита или тутманик,млин, варени яйца, риба, сирене, кашкавал.
На трапезата е хубаво да има изобилие от млечни произведения или десерти като мляко с ориз и специална празнична пита. Една от  най - популярните и старинни рецепти на домакините е тази, според която питката за Заговезни е направена с три пъти пресято бяло брашно, 3 айца, свинска мас и една голяма чаша кисело мляко.

В празничното меню е хубаво да има и варено жито- за плодородие през годината и здраве. 
 А модерните домакини предпочитат да зарадват семейството си с по-модерно блюдо – сирене в гювече и разнообразни подправки. С тези храни се заговява, откъдето идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).

Освен да е богата,трапезата  е задължително да бъде почетена от всички членове на семейството. Също като на Бъдни вечер, домашните трябва да се съберат в дома, за да засвидетелстват уважение към  семейните ценности и традиции.

Най – забавният и старинен ритуал на вечерята на Сирница е „ хамкането”.  Във всеки дом трябва да има затова бяла халва с орехи или други ядки. Според обичая, най- възрастният в къщата завърта вързаното с червен конец за лампата парче халва, а насядалите около трапезата трябва да опитат да отхапят от него, без да си помагат с ръце. Вярват, че на първия късметлия му се пада „здраве и добро” през годината.

По препоръка на стоматолози днес  обаче, все повече хора предпочитат да изпълнят обичая с яйце или по-меката тахан халва. За щастие, на Сирница църковният канон е позволил и пийването на вино, така, че спокойно тази година ще уважим и стария български празник Трифон Зарезан. Ще почетем  труда на хората , които  отглеждат лозята и правят с любов божествената напитка.

Най - характерният момент на празника Сирни Заговезни е Прошката. Затова  празникът се нарича още – Прошка. От векове на този ден християните си прощават един на друг всички лоши думи и дела през годината. Както повелява традицията, първо се целува ръка на родителите. След това се иска опрощение от близки , кумуве и роднини. Гостува се през целия ден, като се носят дърпани баници,  сладкиши, бонбони и вино.

На 14 февруари празнуват и всички обичащи и влюбени хора по света.

А истината  за любовта, виното и миналото на човечеството на този ден откриват и българските археолози, за които празникът е  професионален.

Вече в много български селища  се възвръщат традициите от миналото и хората се веселят с характерните за Сирница прастари  кукерски игри,  сирнишко хоро, хвърляне на стрели и прескачане на огън.