Моят блог :: Свети Мина- моят покровител

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.11.2009 21:01 - Свети Мина- моят покровител

Автор: muza Категория: Новини

Прочетен: 11968 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.11.2009 22:14

ДЕНЯТ НА СВЕТИ МИНА - моят покровител.
Милена Андреева

Днес – 11 ноември, Българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Мина. Той е един от най-почитаните от народа ни светци - заради силата, с която закриля семейството. Свети Мина се смята за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, войни, както и на хората, поели на дълъг път. Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома. В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници - от Архангеловден до Коледни Заговезни, времето в което вълците бесуват. От днес започват "Вълчите празници", които водят след себе си най-дългите нощи. А в началото на ноември изтичали и последните дни, през които прадедите ни си позволявали да се разхождат късно вечер, да играят хоро по тъмно и да се срещат с любимите си след залеза на слънцето. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили. Именници днес са: Минчо, Мина, Минка, Виктор, Виктория, Викентий и аз.... Православието тачи Свети Мина още като лечител и чудодеец.

Той бил египтянин и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Тогава блаженият Мина оставил воинското си звание и се оттеглил в планините. Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли много езичници. Като предузнал от Светия Дух за този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и дошъл в града. Той излязъл, за да го видят всички, и без страх изповядал вярата си в християнския Бог. Като чул тези думи, императорът заповядал да му доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал той да го склони към идолопоклонство, като му обещавал дарове и го заплашвал с мъчения. Когато видял жестокия мъчител, че нищо не може да сломи духа на храбрия войн Христов, заповядал на войниците да изведат светия мъченик извън града, където отсекли главата му. След гибелта му християни прибрали тялото му, намазали го с ароматни масла и го отнесли в родното място на светеца в Александрия, където била построена църква с името му. Стари предания разказват, че светецът извършвал чудотворства, като най-популярното било да се явява пред грешници, които пожелавали чужда жена и чуждо имане, и ги връщал към праведен живот. В превод от гръцки език името на светеца означава „намирам” и оттук българите вярват, че св. Мина помага да се намират откраднати или загубени вещи и добитък. Затова, когато се загуби предмет или добиче, палят свещи пред иконата му. Пак според народната етимология името на светеца се свързва с глаголите „разминавам”, „минавам” и затова на празника му не трябва да се похваща никаква домашна работа, за да „се разминат всички болести и лошотии”. Жените посещават параклиси на светеца, палят свещи, даряват иконата му с цветя и пари, раздават обреден хляб за здраве и благополучие. При тръгване на дълъг път се прекръстват с пожелание „Св. Мина да е напред и да помага!” Народът ни счита празника на св. Мина като много тежък, „хаталия” ден и се вярва, че ако жените не го почитат, лошо ще пострадат. Според старо поверие св. Мина води вълча глутница. В иконите от местната иконографска школа той е изобразен на бял кон, в едната си ръка държи копие, а в другата - два завързани вълка. Другаде го почитат като митичен покровител на страшната болест чума и затова в неговия ден стопанките изпичат и раздават пити, намазани с мед. Вярват, че св. Мина единствен „заловил и заключил болестта”. На други места приемат светеца като покровител на епилепсията и други „лоши болести”. По стара традиция болните дават в храма курбан на светеца, обсипват иконите му с подаръци и се молят той да „пропъди всички болести далеч от дома и селото”. Някъде почитат св. Мина за здравето на домашните птици и затова вечерта срещу празника колят черен петел или кокошка. Връзват главата на птицата на верига, а перушината запазват за лек през годината, с нея кадят против болестта „мратници” по децата. Тъй като св. Мина се тачи като един от най-изявените войни, той се приема като защитник на военнослужещите. Семействата, които изпращали синовете си на война или в казармата,давали курбан в негова чест.

По времето на тези Вълчи дни - жените не предяли, тъчали или шиели дрехи от вълна, и ако не се спазвала тази традиция, се смятало, че вълци ще изядат овцете. Не се излизало през нощите на тези празници, защото се смятало, че е опасно и хората можели да се разболеят от тежка болест. Най-важната забрана била: да не се произнася името на вълка, а да бъде наричан с други имена.

Дните до 21 ноември се смятат за по-лоши дори и от Мръсните дни, защото през този период, хората можело да се разболеят от тежки болести. Дано светецът излекува всички българи от тях и ги пази от страшната грипна епидемия, която върлува и у нас. Да вярваме в него и се свети името и паметта му!