Моят блог :: 20 юли- ИЛИНДЕН

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.07.2009 19:38 - 20 юли- ИЛИНДЕН

Автор: muza Категория: Новини

Прочетен: 3922 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.07.2009 15:50

Според Българската православна църква, на 20 юли, неизменно се почита паметта на Свети пророк Илия, а празникът датира от ІV век, и е наречен от народа ни Илинден. Името на светия вестител се тачи от всички християни наравно с това на Моисей. Пророк Илия е живял през IX в. преди Христа и според писанията в Стария завет, той е потомък на известния Ааронов род и живял по времето на израелския цар Ахав. Тъй като царят и неговата съпруга били яростни защитници на езическото идолопоклонничество, Илия се явил пред тях и предупредил, че Господ ще накаже греховете им с убийствена суша. Пророчеството се сбъднало. Сушата продължила 3 години и 6 месеца. Тогава Бог се смилил над изстрадалия народ и пратил своя пророк да им извести за края на бедствието. Чрез името си - Илия, означавщо крепост Господня,той действително се показал като твърдина на вярата, пророкувайки 25 години край р. Йордан и става могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единния Бог.
Житието на свети Илия е поредица от неизброими Божии чудеса и неговият живот не завършва като у другите човеци - със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница.
Още от древността Християнската църква го нарича "Пророк и Предсказател на великите Божи дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".
За него е писано в Стария завет (Юдейската Библия), в Новия завет, Талмуда и Корана. Той е считан за герой от фолклора на различни народи, включително и българския и почитан от юдеи, християни, мюсюлмани, бахаи, свидетели на Йехова, мормони и раелити. Знае се, че Старозаветният Пророк Илия е живял около 900 години преди Рождество Христово. Когато се родил, баща му получил видение - внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч." Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. От светите писания е известно още, че светията се появява и на самия Иисус Христос : "Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.”Това събитие е известно в християнсата празничност като „Преображение Господне”.

Народите от всички времена са оказвали почит към а нравствена извисеност и духовна близост на нави- пророк Илия с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му, а той се счита за закрилник на човешкия живот. Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница, с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. Няма църква в страната, в която да не се отслужва тържествена Света Литургия. Много от православните храмове, носят името на старозаветния отец, украсяват се с неговата икона и християните търсят небесното му покровителство. В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница, с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие. На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей - символ на сушата. Според традицията, всички здрави и силни мъже се събирали в полунощ, събличали се чисто голи, с тояги или остри сечива в ръце. В пълно мълчание те обикалят къщите, дворовете, нивята и градините, размахват и удрят със сечивата по врати, огради, стени, мушкат в сеното и във всички затворени долапи и скринове. Вярва се, че така ще прогонят змея, който е предизвикал засухата. Стопаните им помагат като им оставят отключени и отворени всички врати.
Змееборството на св. Илия в традиционните народни вярвания е езическо наследство. Светецът е приемник на черти на боговете на гръмотевицата и дъжда, които носят соларна семантика. Според адаптирания от християнството мит за двубоя между Гръмовержеца и неговия Противник, гръмотевиците и светкавиците се образуват в резултат на схватката между св. Илия и небесния змей/хала/ламя . Затова навсякъде по българските земи свети Илия се почита като повелител на небето и на небесните стихии. Той е господар на гръмотевиците и светкавиците, на небесната влага и дъждовете и от него зависи земната благодат. Легендата разказва, че когато св. Илия препуска по небесния друм със своите четири коня и огнена колесница, той причинява мълнии и тътен. Според друг вариант той търкаля бъчви в небесата и така се образуват гръмотевиците.
Ако гърми на Илинден, някога хората вярвали, че орехите и лешниците ще са червиви и кухи. Ако първата гръмотевица е откъм изток, годината ще е здрава и изобилна. Тогава всеки почуква с железен предмет или с камък по главата си три пъти с пожеланието главата му да е желязна (здрава). Със същата цел стопаните чукат по хамбарите и бъчвите, за да се напълнят с жито и вино. Те се провират под дърво, слагат пръст на главата си и хвърлят камък през нея, кичат се със здравец и коприва, вземат с дясната си ръка парче хляб и поставят камъчета под фиданките - всичко това цели осигуряване на здраве и плодородие през цялата година. Когато гърми, водата в съдовете се покрива с кърпа, защото според поверието змеят (халата) може да се скрие в нея. Възрастните жени прибират девойките вкъщи, за да не ги види змеят и да ги залюби. Всички подници и връшници се скриват, тъй като те служат като оръжие на халата в битката й срещу змея. Когато гърми, на двора хвърлят железни предмети и сечива, палят кандилото и свещта от гергьовското агне. Във фолклорното съзнание свети Илия, явно е наследник на старогръцкия митологичен бог-слънце Хелиос. Затова свидетелства не само еднаквото име, но и божествените атрибути, които притежава. Старозаветният пророк Илия е свързан и с огъня, и с водата: предрича суша, измолва дъжда и се възнася с огнена колесница. С колесница по небето се движи и бог Хелиос. Обединявайки елински, юдаистки и християнски черти езическото божество-слънце добива облик на светец-градушкар, повелител на мълнията. Така в народните схващания свети Илия се свързва и с лятото, небесната влага, плодородието. Задължително от древни времена на празника се прави жертвоприношение на мъжко животно - бик, вол, теле, овен или се коли най-старият петел, наречен "баща".

Жените изпичат и обредни погачи, наречени "Боговица" или "колач за св. Илия". А както е известна празничната пита -погачата е важна част в българските ритуали. Тя участва в нашите обичаи, бит и култура - сватби, кръщенета, посреща гости и освещава.

Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Общоселската или семейна трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета. Това се прави с цел да умилостиви светеца и да предпази землището от градушка и наводнения.

Народната традиция забранява на хората да се къпят на Илинден в морето и реките, тъй като Свети Илия обичал "да си взема курбан" и човешка жертва. Според изследователите на религиите и митологията Свети Илия е своеобразен наследник на езическите богове на гръмотевицата и дъжда и съзират в обредността към него реликти от езическите култове към някогашните главни небесни богове - Перун, Зевс , Тор и Тангра. По стародавна славяно-българска традиция, на този ден се устройват селски сборове с общи трапези, курбани, песни и танци. Жертвоприношението и трапезите се правят извън селището още на висока могила, край оброчище, край вековни дървета и параклиси. Според старо предание, едно време хората излизали на хълм край селото и дочаквали отдалече да се появи елен, та него да принесат в жертва на праведния пророк. В миналото денят е бил избран за патронен празник на кожарите и кожухарите / тъй като според преданието докато вървели и разговаряли проповедникът Илия и ученикът му Елисей се явила се огнената колесница с огнени коне, които ги разделили един от друг и Илия се понесъл във вихрушка към небето.Според Библията светецът бил взет жив на небето, за се върне в последните времена, за да изобличава лукавия антихрист. Когато огнената колесница се скрила далеч във висините заедно с Илия, Елисей започнал да плаче за него като за свой баща и раздрал дрехите си на две. Но ето че видял кожуха, който Илия хвърлил отвисоко и с който покрил Елисей като знак за това, че духът Илиев ще бъде двойно и върху него. На този ден в миналото имали еснафски празник абаджиите, терзиите, самарджиите. А връзката да празнуват на този ден също грънчарите и керемидарите е тази, че те са хората които имат работа с жив огън и силно слънце. А от по- ново време този ден е празник и на българските пивовари. Празнуват и всички именници: Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илка, Илчо и най- модерен подарък за тях от техните близки и приятели е кошницата с вино или бира, сладкиши, 3 вида ябълки - зелена, червена и жълта, бисквити – крекери и сувенир - дървена икона.