
Прочетен: 10292 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2011 09:56

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Празнуват българските овчари и хората, занимаващи се с овцевъдство. Професионален празник и на всички, които се занимават с българската етнография. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет. До голяма степен този празник произлиза от легендата за Св. Георги, в която той се преборва със страшна ламя, заплашваща жителите на плахо градче. В замяна на собствения си живот гражданите давали своите деца на чудовището. Кога дошъл редът на царската дъщеря, обратът дошъл с появата на Свети Георги и неговата победа над злото същество. Това е един от най-празнуваните именни дни в страната. Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и др.
Традиционно ястие на този празник е приготвянето на цяло агне – курбан. Посветено в жертва на Бог, агнето и неговата колитба се свързва с езическите ритуали, дошли от Славянската и прабългарска религия.

От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори. Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото. Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета. На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина: чесън, бук, глог, коприва.
Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Това е начин да се пренесе по имитативен път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма - чесън, коприва, глог, къпина. Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава “играе” заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат. На празника – за здраве, берекет и плодовитост при животни и хора, всички трябва да се залюлеят на гергьовските люлки, да се претеглят на кантарите, вързани на зелено дърво,за да проверят пълна или празна ще е годината им и да се повеселят с песни и танци. Цялата ритуалност и магичност на празника е осмислена от християнската обредност, чрез посвещаването му на Свети великомъченик Георги победоносец (ок.284-ок. 305 г.)
Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос. Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: “По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.” Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и болни, и той ги изцерявал с молитвата си. Преданието разказва, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъченик съжалил нещастника в неговата беда и му казал: Иди си у дома, брате, волът ти е жив. Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил осъден на смърт, която посрещнал с радост. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от беда стадата. В навечерието на смъртта си той бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му обещал небесна радост. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един слуга, който денем и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да изпълни завещанието за имуществото и се простил с него. Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година. Така той завършил достойно изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленния венец на правдата.

Празнична обредност на 6 май - Гергьовден
Народът нарича Гергьовден „Празник на празниците”. Смята го за най-тежкия, най-хубавия и най-личния”. Още е и казано: Голям ден Великден, йощ по-голям – Гергьовден!”.
А стара българска песен казва:
„На личен ден съм родена,
На личен ден, на Великден.
А ощ, по на личен кръстена,
на личен ден, на Гергьовден.
Затуй съм толкоз хубава…”
Вярвало се някога, че той слага началото на новия живот през годината, че с първата гергьовска зеленина възкръсва природата.
”На Гергьовден пролет се пуква и живот се буква”, казвали също старите хора. Но според древните представи, за да стане това, е необходим един голям подвиг - доброто да победи злото. Според архаичното митологично мислене страшна, люта ламя е заключила зад 9 ключалки реки и води и берекета над земята. Поробила е хората в синджири и почернила живота им.
Всеки ден искала и по едно младо момиче да изяжда. Затова всяка пролет Свети Георги идвал на помощ да ги освободи. Той яхвал бял кон и отивал „в долната земя да убие сура ламя”. В тази борба той винаги е победител, защото е непобедим юнак и „юнак над юнаците”, с „9 сърца и бърза ръка”. Хората казвали, че със сребърния си боздуган и с копието си убивал демоните и ламята, които царствали в подземния свят, а с тежките си златни ключове отключвал небето и земята, за да прати на хората зеленина и берекет.
Затова за благодарност всеки стопанин трябва днес да му принесе в жертва първото издоено гергьовско мляко, първото сирене от него и най – ваклото агне на стадото. В потайна доба, на гергьовската нощ, Светецът поръсва земята с целебна и животворна роса, за да влее жизнена сила у всичко живо. Затова рано сутрин всеки трябва да се измие с Гергьовска вода, да се закичи с букова или друга зелена клонка, да се докосне до живо дърво – за здраве и плодовитост.
Гергьовден слага началото на новата земеделска година. Затова народът нарича светеца още и „добър стопанин” - покровител на стада, земи и хора.
Семейството трябва и на този ден да се събере, да е цяло и иде на църква. Когато се върне от там, домакинът слага на трапезата първо сол, после и гергьовската погача. Трапезата да е пълна и богата, за да има берекет. Да има на нея всякакви салати, агнешко-курбан и от всичко що е дар от природата.
06.05.2009 16:21
19.01.2011 16:47
19.01.2011 19:54
19.01.2011 19:55
19.01.2011 19:57
19.01.2011 19:58
19.01.2011 19:59
19.01.2011 20:01
19.01.2011 20:02