Празникът на Свети Георги Победоносец  

  Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Празнуват българските овчари и хората, занимаващи се с овцевъдство. Професионален празник и на всички, които се занимават с българската етнография. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет. До голяма степен този празник произлиза от легендата за Св. Георги, в която той се преборва със страшна ламя, заплашваща жителите на плахо градче. В замяна на собствения си живот гражданите давали своите деца на чудовището. Кога дошъл редът на царската дъщеря, обратът дошъл с появата на Свети Георги и неговата победа над злото същество. Това е един от най-празнуваните именни дни в страната. Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и др.
Традиционно ястие на този празник е приготвянето на цяло агне – курбан. Посветено в жертва на Бог, агнето и неговата колитба се свързва с езическите ритуали, дошли от Славянската и прабългарска религия. Съществува легенда за обреден ритуал, че на Гергьовден агнето се коли до бяла стена на къща или друга стопанска постройка. Кръвта, която блика от прерязаното гърло на агнето по правило облива стената. По петната, които остават, се гадае каква ще бъде годината - добра и плодородна или бедна. Друг ритуал повелява, кръвта на закланото гергьовско агне да се поръси по земята, за да носи плодородие. Като цяло празникът се свързва с началото на лятното полугодие, скотовъдната дейност и плодородието. Смята се, че на Гергьовден дъждът е плодороден и целебен. ГЕРГЬОВДЕН е един от най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата е Гергьовден. Затова той е наречен още “цветен Георги”. Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден.
От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори. Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото. Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета. На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина: чесън, бук, глог, коприва.
Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Това е начин да се пренесе по имитативен път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма - чесън, коприва, глог, къпина. Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава “играе” заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат. На празника – за здраве, берекет и плодовитост при животни и хора, всички трябва да се залюлеят на гергьовските люлки, да се претеглят на кантарите, вързани на зелено дърво,за да проверят пълна или празна ще е годината им и да се повеселят с песни и танци. Цялата ритуалност и магичност на празника е осмислена от християнската обредност, чрез посвещаването му на Свети великомъченик Георги победоносец (ок.284-ок. 305 г.)
Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос. Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: “По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.” Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и болни, и той ги изцерявал с молитвата си. Преданието разказва, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъченик съжалил нещастника в неговата беда и му казал: Иди си у дома, брате, волът ти е жив. Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил осъден на смърт, която посрещнал с радост. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от беда стадата. В навечерието на смъртта си той бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му обещал небесна радост. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един слуга, който денем и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да изпълни завещанието за имуществото и се простил с него. Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година. Така той завършил достойно изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленния венец на правдата.
 

Празнична обредност на 6 май - Гергьовден

Народът нарича Гергьовден „Празник на празниците”. Смята го за най-тежкия, най-хубавия и най-личния”. Още е и казано: Голям ден Великден, йощ по-голям – Гергьовден!”.

А стара българска песен казва:
„На личен ден съм родена,
На личен ден, на Великден.
А ощ, по на личен кръстена,
на личен ден, на Гергьовден.
Затуй съм толкоз хубава…”

Вярвало се някога, че той слага началото на новия живот през годината, че с първата гергьовска зеленина възкръсва природата.

”На Гергьовден пролет се пуква и живот се буква”, казвали също старите хора. Но според древните представи, за да стане това, е необходим един голям подвиг - доброто да победи злото. Според архаичното митологично мислене страшна, люта ламя е заключила зад 9 ключалки реки и води и берекета над земята. Поробила е хората в синджири и почернила живота им.

Всеки ден искала и по едно младо момиче да изяжда. Затова всяка пролет Свети Георги идвал на помощ да ги освободи. Той яхвал бял кон и отивал „в долната земя да убие сура ламя”. В тази борба той винаги е победител, защото е непобедим юнак и „юнак над юнаците”, с „9 сърца и бърза ръка”. Хората казвали, че със сребърния си боздуган и с копието си убивал демоните и ламята, които царствали в подземния свят, а с тежките си златни ключове отключвал небето и земята, за да прати на хората зеленина и берекет.

Затова за благодарност всеки стопанин трябва днес да му принесе в жертва първото издоено гергьовско мляко, първото сирене от него и най – ваклото агне на стадото. В потайна доба, на гергьовската нощ, Светецът поръсва земята с целебна и животворна роса, за да влее жизнена сила у всичко живо. Затова рано сутрин всеки трябва да се измие с Гергьовска вода, да се закичи с букова или друга зелена клонка, да се докосне до живо дърво – за здраве и плодовитост.

Гергьовден слага началото на новата земеделска година. Затова народът нарича светеца още и „добър стопанин” - покровител на стада, земи и хора.

Семейството трябва и на този ден да се събере, да е цяло и иде на църква. Когато се върне от там, домакинът слага на трапезата първо сол, после и гергьовската погача. Трапезата да е пълна и богата, за да има берекет. Да има на нея всякакви салати, агнешко-курбан и от всичко що е дар от природата.

Прекрасен материал.Както винаги не пропусна и този свещен за християните празник . Судовоствие чета материалите ти за християнските празници и ти се ..възхищавам!

Един от най-хубавите пролетни празници е Герьовден.Той се чества на 6 май.Името Георги започва да добива популярност едва в края на 14 век.Тогава се месят обредни хлябове,обикалят се с тях оборите,за да е плодородна годината и всички да са здрави и честити.Момите берат цветя и вият венци за жертвеното мъжко агне-първото,родено през годината.Празничната трапеза е богата и на нея освен печено агне трябва да има пресен лук,чесън,пиле,хляб и вино. ЧЕСТИТ именден на всички Георги, Гергана, Генчо, Генка и др.

imame kalendr na xristo botev i pije botevite dni v u4ilisteto e

mnogo e xubavo da znaej vsi4ko i za vseki geroi

xubavo e da znaej vsi4ko i za vseki geroi

mnogo e xubavo da znaej vsi4ko za vsi4ki i za vseki geroi

хубаво е да знаеш всичко и за всеки герои

хубаво е да знаеш

prekrasen matreial.